Васил Деспотов и Борислав Петров: Как се живее с бензин в кръвта 0

Васко и Боби са две момчета, които отвън са привидно спокойни. В телата им обаче неуморно работят буталата на автомобилната мания. Бензинът денонощно се изпомпва от сърцата им, а мозъкът им прехвърля тунинг идеи, минава скоростни отсечки и изобщо не мисли за спирачката. Кои са те обаче?

Борислав Петров е участник в клас М2 - вицешампион в класа си за 2014 г. и шампион в генералното класиране Time Attack 2014. Васил Деспотов участва в клас С2 и има трето място в годишното класиране за този клас.

Поговорихме си за предстоящото състезание този уикенд, както и за всичко, което им дава и взима автомобилната страст.

Представете се на нашите читатели – кои сте вие?

Ние сме Васил Деспотов и Борислав Петров, част от VW Racing Team. Любители на автомобилните спортове и състезатели в Time Attack шампионата на България.

Първи и втори етап от шампионата Time Attack България ще се проведат на 14 и 15 март в Калояново. За какво ще се борите там? И каква е същността на едно такова състезание?

Васко: Винаги тръгвам с нагласа за призовите места (смее се). Същността е да се състезаваме на определените за целта места, а не по улиците. Time Attack-ът е достъпен за всекиго, който иска да си вдигне адреналина чрез автомобилите, а и е законно. За мен е начин за релакс, носи ми приятни емоции и много добро настроение, усмивката ми е на лицето по две седмици след състезание. Това ме прави щастлив!

Боби: След като съм шампион за 2014 г., имам да защитавам титла. Като цяло конкуренцията става все по-силна и ще се постарая да съм минимум в призовите места. Същността на едно такова състезание е да се подобрява най-доброто време за една обиколка на пистата.

От колко време се занимавате с коли и как се запалихте толкова много?

Васко: Като всяко момче от малък харесвам колите и състезанията с тях. Всеки баща е поправял колата си пред блока и аз все се навъртах около моя докато го правеше. В автомобилния спорт навлязох плахо през 2007 г., хареса ми обстановката на пистата, усмивките, приятелското настроение. След първите обиколки вече усещах бензина в кръвта си.

Боби: От 1998 г. се занимавам с автомобилен спорт. До 2005 г. бях любител на драг дисциплината (402 м), но един наш небезизвестен състезател от близкото минало ме заведе на писта Дракон и оттогава не съм слизал от нея.

Състезавали ли сте се в чужбина?

Васко: За съжаление все още не. Основната причина е финансова. Това е едно от най-скъпите хобита все пак.

Боби: И аз не съм се състезавал извън нашата граница, а ми се иска много. Единственото, което ме спира, е финансовата част.

Сега много хора ще си помислят, че щом сте момчета с бензин в кръвта, значи винаги шофирате безразсъдно. Как се държите на пътя, когато сте в града? Ама честно.

Васко: Ще излъжа, ако кажа, че съм най-примерният. Далеч не е така, но кой спазва всички правила? Стремя се да не съм в разрез със закона, но се случва. Смея да твърдя обаче, че не съм безразсъден.

Боби: Ами може би не съм шофирал безразсъдно по улиците. Просто ме е страх от това да не навредя на някой човек, който не ме е видял. Движението ми по столичните улици в 99% от случаите може да се определи като "нормално придвижване" заедно с всички други шофьори.

Покрай трагичния случай в Разлог, при който трима фрийрайдъри загинаха под лавина, в момента живо се дискутира въпросът за границата между следването на вълната на адреналина и вслушването в гласа на разума. При вас съществуват ли такива ситуации, в които сте на крачка от нещо изключително опасно?

Васко: Първо искам да изкажа съболезнования на близките на загиналите момчета. Винаги премислям обстановката и обстоятелствата преди да изляза на трасето. Безопастността е на първо място, но на пистата рискът е постоянен. Никой не е застрахован от технически проблем или друг състезател с проблем, една грешка и белята е станала. Дано не се случва!

Боби: Изключително много съжалявам за тези сноубордисти и искам и аз да поднеса моите съболезнования на близките им. Общо взето при нас, за да постигнеш добри резултати, винаги караш на ръба на своите възможности и на тези на автомобила, което от своя страна ни поставя постоянно в опасни ситуации, граничещи с лудост и безразсъдство.

Не срещате ли известни проблеми с жените заради очевидната ви автомобилна любов?

Васко: (смее се) Ами да, имал съм проблеми... Не един и два. Това обаче не значи, че не съм получавал подкрепа. Това е част от мен, аз съм такъв и все пак са ме приели. Все си мисля, че жената до мен ще предпочита да съм в гаража, а не по баровете.

Боби: Проблем с жените има - само не ни разбират и не оценяват какво е за нас едно състезание. Случвало се е да има спречквания, които се разрешават бързо.

Кои са любимите ви марки автомобили?

Васко: Не робувам на марки, но предпочитам спортните модели на производителите.

Боби: Искам само да са спортни модификации, не робувам на модел или марка.

Колко време ви отнема и какво ви коства да подготвите един автомобил за състезание като Time Attack. И колко пари?

Васко: Безсънни нощи, лишения от забавления и излизания с приятели. Колко време? Колата, с която се състезавам, я имам от 2008 г. и продължавам да я развивам. Може би не съм достигнал и 50% от възможностите ѝ. Подготовката е постоянна, не само преди самото мероприятие. Никога не сме готови на 1000%, но се опитваме. За парите... (смее се)... Не е евтино, но, както се казва - кеф цена няма.

Боби: Моят автомобил е прероден през 2011 г. (смее се) и все още се развива и подготвя. За пари и суми... "питай ме нЕкое друго въпросче"!

Разкажете ми по една DIV-ашка история, свързана с вашата мания.

Васко: Началото... 2007 г., пиехме кафе и споделих на Боби, че искам да си сложа бучалка (ново гърне) на колата ми. Тя горката 1,6, 75 коня, повечето избягали от конюшнята, става за возене и нииищо друго. Отговора няма да забравя - "Не си слагай първата инжекция бензин в кръвта, след два месеца ще искаш пак да тунинговаш и няма да спреш". Аз обаче сигурен във волята си казах, че на мен няма да ми се случи и си "тунинговах". ГОЛЯМА ГРЕШКА!. След по-малко от година взех сегашната си кола 1,8 16v 139 коня... Стори ми се самолет, за шест месеца... И тя ми стана бавна... И така до днес все не ми стига, още малко, тук да пипнем, това да направим... "Болестта" е приятна и се радвам, че съм заразен.

Боби: Много трудно може да се пресъздаде атмосферата между състезателите, които постоянно се закачат с шеги от типа: "...критично бавен си...", "Идва ми да те прескоча", "Даде ли газ? - Дадох... - Да бе, аз си мислех, че охлаждаш или си почиваш...". Това са емоции, които трябва да се изживеят и усетят на пистата. Там е истинската тръпка!

ДИВ Блиц:

Васко

Давам: всичко от себе си

Искам: да съм щастлив

Взимам: каквото ми се полага

Боби

Давам: всичко от себе си

Искам: максимума

Взимам: това, което съм заслужил