Когато човек мисли за родители, които остават у дома, за да се грижат за децата си, почти винаги майката е тази, която идва наум. Броят на бащите, заемащи същата функция обаче се увеличава прогресивно. Засега те съставляват малко под 20% от родителите, които не работят извън домашните условия.
Това не е занимание, за което учите в университет, нито пък можете да го научите в някой онлайн клас. Също така не е нещо, за което много млади мъже си мечтаят, но пък е нещо, което често произтича от житейските обстоятелства. Това е нещо, което изисква 100% учене в движение и може да е стресиращо и досадно, колкото всяка една работа от 9 до 5.
Мъжете родители, които заемат подобна позиция в дома, често се оказват обект на критично отношение. Мненията на другите хора могат да накарат бащите, избрали този начин на живот, да се чувстват като аутсайдери в света на отглеждането на деца.
Най-голямата стигма е, че подобни занимания не са мъжки. Мъжете, напротив, трябва да са глави на семейството, а това означава да печелят парите.
Проучвания обаче показват, че през първите пет години от живота на детето ролята на бащата е по-влиятелна от майката в това как детето се научава да управлява своето тяло, да се ориентира в социалните обстоятелства и да играе. Освен това, проучване от 1996 г. от университета "Макгил" установи, че единственият най-важен фактор за развиване на емпатия у детето е бащинското участие в грижите.