Филип: "Сестра ми каза, че ще съм най-големият тъпак, ако не опитам да се излекувам"

"Научих се да вярвам, че в живота няма нищо случайно"

   
 
Филип: "Сестра ми каза, че ще съм най-големият тъпак, ако не опитам да се излекувам"
Източник: Архив - ПЦДОН "Св. Боян Енравота"

Вече трета седмица в Div.bg обръщаме внимание на един проблем, отдавна завладял света – наркозависимостта. С всеки ден употребяващите наркотици се увеличават, а заедно с тях и смъртните случаи, причинени от порока. Според www.worldometers.info, представящ световни статистики в реално време, парите, похарчени за наркотици през тази година, са над 122 млн. долара. С тези цифри се бори варненският отец Георги, разбира се, не без помощта на своя екип. Въпреки че единственият по рода си в България Православен център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. Боян Енравота" се намира в малка страна като нашата и в още по-закътан варненски квартал, процентът на излекувалите се от наркозависимостта там може да се конкурира повече от успешно с този на европейските и световни центрове за нарколечение.

В предишния материал по темата Наско разказа за живота си след срещата му с отец Георги, а днес ще ви запознаем с още един млад човек, започнал нов живот, благодарение на волята си и на ПЦДОН "Св. Боян Енравота" - гр. Варна.

Филип Станев е на 35 и вече осма година е чист и води нов живот. Неговата съдба не е от най-тежките, с които ще ви запознаем, но личността му е пример за характер и всеотдайност – от 2011 г. Филип е основна фигура в центъра за духовно обгрижване и сега той е този, който помага на зависимите да се откажат от наркотиците.

Кога започна да употребяваш наркотици?

Започнах на 16-17 години с трева. После заминах за Швейцария и продължих да пуша много хашиш. Като се прибрах в България минах на хероин.

Защо?

Тревата вече не ми доставяше удоволствие, нещо ми липсваше и така се обърнах към хероина. Първо опитах един-два пъти, после се научих да си пазарувам сам. Така близо 10 години.

Осъзнаваше ли, че си зависим?

Осъзнавах, но не исках да осъзная, че имам нужда от помощ. Мислех си, че мога да се справя сам и съм успявал, но закратко. Веднъж дори не употребявах 4 месеца. Това обаче не е спиране, а е по-скоро на инат.

Как се отрази зависимостта на отношенията ти със семейството?

Отчуждих се от тях, отчуждих се от приятелите си, затворих се вкъщи. Дилърът идваше до прозореца и ми поднасяше всичко наготово... нямаше нужда дори за това да излизам.

Ти си от София. Как научи за отец Георги?

Майка ми гледала интервю с него и с момчета от центъра. Сестра ми каза, че ще съм най-големият тъпак, ако не опитам да се излекувам и реших да го направя. Всичко се случи благодарение на подкрепата на семейството.

По какви начини си опитвал да спреш наркотиците?

Преди да отида в центъра за духовно обгрижване на отец Георги, няколко пъти съм спирал наркотиците, но за малко. Бях решил, че мога да се справя сам със зависимостта. Веднъж отседнах за три месеца в семейната вила с идеята да се изчистя. Изкарах абстиненцията, но започнах да пия много. Алкохолът се явяваше като заместник на наркотиците. Тогава разбрах, че проблемът не е нито в наркотика, нито в пиенето, а в самия мен. Явно, че имаше някаква бездна, която не можех да запълня.

Защо се довери на отец Георги?

Не беше нужно да се довеярвам на никого, а да си отговоря на някои въпроси. Тук получих отговорите, които ми трябваха и това ми помогна да остана по-дълго в центъра, да продължа лечението си. С течение на времето и на духовното обгрижване разбрах, че не е опасно да се харесваш, да се приемаш какъвто си и да продължиш живота си без наркотици и алкохол.

Методите на лечение в центъра са пряко свързани с религията. Беше ли вярващ, когато реши да се лекуваш там?

Когато дойдох тук, бях леко шокиран. Казваха се утринни, вечерни молитви, а след вечерната молитва имаше взаимно опрощаване – всички си искахме прошка за изминалия ден, ако някой някого е обидил или нагрубил. Впоследствие разбрах идеята на всичко това и го приех. Когато човек за пръв път  влезе в църква, обстановката му се струва тягостна, свързва я по-скоро със скръб, а не с Възкресение, не разбира каква е нейната същност. Църквата дава спокойствие.

Трудно ли минаваха дните от лечението ти?

Уплътняваха плътно деня ни. Имаше работа, духовно обгрижване, освен това се грижихме и за мястото, където живеехме - чистихме, готвихме си. Времето минаваше бързо. Разбира се, имало е не един момент, в който съм искал да си тръгна, но никога не съм го правил.

1497023Архив - ПЦДОН "Св. Боян Енравота"

Изрисуването на икони и различни предмети е част от духовното обгрижване в центъра

Днес ти си част от екипа на ПЦДОН "Св. Боян Енравота". Каква е функцията ти?

Ако отец Георги е ръководителят на програмата, аз съм заместник-ръководителят.

Как гледаш на миналото си като наркозависим – искаш да го забравиш или напротив?

Нищо подобно! Научих се да вярвам, че в този живот няма нищо случайно и щом ми се е наложило да мина по такъв път, значи така е трябвало да стане.

Женен ли си?

Да, със съпругата ми имаме две деца.

1497024Архив - ПЦДОН "Св. Боян Енравота"

Наско и съпругата му

Какво спечели и какво загуби заради наркотиците?

Не мисля, че съм загубил нещо. Спечелих себе си. Спечелих вяра, семейство.

ДИВ Блиц

Давам: Себе си
Искам:
Да давам
Взимам:
Добро

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ
Резултати | Архив
  • inews
  • fitwell
  • jenite
  • sporta