Една от най-големите катастрофи, които преживява човечеството, несъмнено е избухването на Атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г. Щетите са огромни, а последствията им са видими и днес. За да бъде предотвратено по-страшно бедствие, в дните след аварията на място са стоварени над 600 000 души, които заедно с предоставената им техника самоотвержено рискуват животите си, за да овладеят критичното положение. Наричат ги "ликвидатори". 25 000 от тях не доживяват до 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.
Що се отнася до машините, използвани за потушаване на щетите, голяма част от тях са замърсени с радиация и са извозени до специален пункт в 30-километровата зона на отчуджение, където радиоактивните им останки са складирани далеч от хорските погледи. Днес 28 години по-късно ръждивите корпуси на машините все още са там. Зловещи призрачни останки от онзи трагичен ден...
Транспортен многоцелеви вертолет Ми-6. По време на аварията превозва хора и техника, използва се като летящ кран. Шест такива машини са складирани в пункта, но голяма част от тях са нелегално нарязани за метал от местните, които често рискуват живота си, ровейки се из радиоактивните останки.
БРДМ-ите се използват активно при ликвидиране последствията от аварията. Здравата им броня намалява нивото на гама-лъченията няколко пъти, освен това машината е оборудвана и с вграден радиометър. Основното им приложение по време на катастрофата е да замерват нивата на радиация в околностите на аварията.
Тежка инженерна машина за премахване на ограждения. През 1986-1987 г. тези машини са просто незаменими. Добре защитени от радиацията, те повалят дърветата от "Рижия лес" - гората в непосредствена близост до Чернобилската АЕЦ, поела най-силната доза радиация, а с тежките си лопати погребват под земята цели заразени села.