5 изгубени древни съкровища 14

Независимо дали става дума за пари, произведения на изкуството или извори на огромно познание, идеята за отдавна изгубени съкровища вълнува съзнанието на всеки жив човек. Огромни финансови средства и човешки животи са били прахосани в търсенето на древни артефакти, гарантиращи на откривателя си слава и богатство. Ето някои съкровища, които все още приковават вниманието както на учени и писатели, така и на обикновени ентусиасти.

Медният свитък

Медният свитък е един от общо 981 текста, намерени между 1946 и 1956 г. и станали известни като "Свитъците от Мъртво море". За разлика от другите текстове, които са написани върху папирус или пергамент, този свитък е написан на тънък меден лист. Всички текстове са на иврит, но този върху медния свитък е разновидност на иврита, говорена стотици години след този върху останалите текстове.

В текста върху медния свитък се споменават общо 60 места, като според някои изследователи на тези обекти са заровени големи количества злато и сребро. Едва ли обаче ще стане известно кои точно са те, тъй като описанията са от сорта на "канавката, която е в края на резервоара с дъждовна вода".

Освен свитъка няма други доказателства за съществуването на тези места или на съкровищата, но това не пречи на някои изследователи да организират експедиции, целящи откриването им. Според някои от тях обаче древните римляни вече са намерили всички съкровища, тъй като са имали полезния навик да измъчват пленниците си, докато не узнаят това, което им е необходимо.

Планетариумът на Архимед

Описван от мнозина като Леонардо да Винчи на своето време, древногръцкият математик Архимед е известен със своята фраза "Еврика!", както и с това, че е тичал гол по улиците на Сиракуза, след като я е произнесъл за пръв път. Той изобретил неща, които неимоверно изпреварвали времето си, но най-иновативното от тях може би е Планетариумът. Той представлявал голяма метална сфера, която показвала движението на Слънцето, Луната и планетите така, както се виждали от Земята. От гледна точка на механичната си сложност изобретението на Архимед било с няколко класи над всичко останало за своето време. След превземането на Сиракуза от римляните обаче Планетариумът бил изгубен завинаги, въпреки че друго изобретение, известно като "Механизмът Антикитера", се смята за много близко до него.

Много малко са сведенията за това как Архимед е конструирал Планетариума, тъй като великият математик не обичал да се затормозява със записки. В случая обаче той направил изключение, тъй като според него изобретението му щяло да помогне на хората да разберат Космоса, а заедно с него и боговете. Той описал подробно целия процес около създаването на Планетариума в своята книга "Конструирането на сферата". Тя обаче, също като своя автор, била заличена по време на римската инвазия и оскъдните сведения за нея, които са достигнали до нас, са дело на други автори.

Съкровищата на конкистадорите

На 30 юни 1520 година Ернан Кортес и неговите войници били хванати в капан в ацтекската столица Теночтитлан, след като императорът на ацтеките наскоро бил убит. Под прикритието на нощта Кортес и хората му се опитали да избягат, натоварени с огромни количества злато, пленено при окупацията на столицата. Те обаче били забелязани от разузнавачите на ацтеките, които вдигнали тревога и битката започнала. Половината от испанците били избити.

В нощта, станала известна като "La Noche Triste" ("Скръбната нощ"), Кортес загубил не само хора и амуниции, но и по-голямата част от златото. Твърди се, че след битката то е било открито от местните жители, които обаче го заровили из цялата местност, за да го държат далеч от алчните очи на европейците. Когато след време Кортес се завърнал, подкрепен от поробените от ацтеките племена, той разпитвал всички пленници за местонахождението на съкровището, но от него нямало и следа. Половината от златото на най-великата империя, съществувала зад Океана, може би все още е някъде в земните недра.

Мечът "Кусанаги"

Пълното наименование на меча е "Кусанаги но Цуруги", което означава "Сечащият трева", и бил един от трите артефакта, известни като "Накитите на императора". Използван при религиозните церемонии, чрез които бил провъзгласяван новият император на Япония, мечът бил символ на легитимността на новия владетел и бил предаван от император на император в продължение на хиляда години.

Много хора вярват, че истинският меч се е съхранявал в храма "Ацута" в град Нагоя, докато използваният при церемониите е бил копие. В крайна сметка истинският (имаме предвид наистина оригиналният) меч се озовал на дъното на морето при една от битките с китайската флота през XII век, което означава, че използваният днес меч е копие на копието. Мечът "Кусанаги" играе много важна роля в японската митология. Вярвало се, че е бил намерен в тялото на 8-глава змия, която богът на гръмотевиците Сусаноо собственоръчно убил.

Мечът "Кусанаги но Цуруги" символизира смелостта и доблестта. Другите два артефакта, съставящи "Накитите на императора", са огледалото "Йата но Кагами", което символизира мъдростта, и диамантът "Йасакани но Магатама", който символизира добротата.

"Битката при Ангиари"

Често наричана "Изгубеният Леонардо", "Битката при Ангиари" е картина, изобразяваща четирима конници, биещи се по време на едноименното събитие, случило се през 1440 година. Според първоначалния замисъл тя е трябвало да бъде изрисувана на тавана на "Залата на петстотинте" (главната зала на общината във Флоренция). Да Винчи започнал картината през 1505 година, но поради технически затруднения не я довършил.

Години по-късно друг художник – Джорджо Вазари – бил нает да нарисува "Битката при Марчиано", като тя била поставена на мястото, отредено преди това на творбата на Леонардо. Така "Битката при Ангиари" била изгубена завинаги.

Някои днешни учени обаче предполагат, че творението на Леонардо да Винчи все още е в залата. Как така? Много просто – според тях Вазари просто е дорисувал започнатото от именития си съгражданин. Въпросните учени настояват за незабавно разследване на тази хипотеза, но историците, както и общината във Флоренция не искат и да чуят за подобно нещо, тъй като това би означавало шедьовърът на Вазари да бъде необратимо повреден.