Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Когато един филм ти бръкне в душичката, разрови се надълбоко, едно хубаво такова, и после те изостави потопен в мисли, значи мисията му е изпълнена. "Ex_Machina: Бог от машината" прави точно това. Прецизно, безкомпромисно - като роботска ръка, която никога не трепва.
Филмът е режисьорски дебют на Алекс Гарланд, когото познаваме като сценарист на "Плажът" (2000), "28 дни по-късно" (2002), "Никога не ме оставяй" (2010) и др. Естествено, и тук сценарият е негово дело, а главните роли са поверени на Домнал Глийсън, Алиша Викандер и Оскар Айзък - трио, което ще ви влезе под кожата.
Няма да е правилно, ако се каже, че в "Ex_Machina: Бог от машината" има една основна тема, около която сюжетът се върти. Да, ясно е, че главната линия е по оста човек-робот и доколко машините с изкуствен интелект могат да заживеят сред нас. Едновременно с това обаче се задават множество не по-малко важни въпроси, които остават в главата дълго време след края на прожекцията.
Но да започнем с малко сюжет: Кейлъб е обещаващ програмист в голяма компания, който печели фирмената лотария, а тя му дава възможността да се срещне с дъ биг бос Нейтън (Оскар Айзък). Нейтън е от онези магнетични гении, за които всички знаят колко са умни и способни, но малцина имат възможност да разговарят с тях. Кейлъб обаче не само получава шанса да се запознае с Нейтън, но и разбира, че ще участва в изключително важен за науката и човечеството като цяло експеримент. Младежът трябва да общува с изящния женски робот Ава, за да докаже дали изкуственият интелект е факт или не.
Естествено, разговорът между човека и машината потръгва веднага, но сред размяната на думи следва и размяната на чувства. Такива, каквито не биха могли да съществуват между човешко същество и машина. Всъщност кой казва, че не биха могли?
Изпълнението на Оскар Айзък е от онези, от които човек го побиват леки тръпки. Ролята му на гениален, но абсолютно нещастен програмист, изолиран от света, но симулиращ "Сътворението", е гръбнакът на "Ex_Machina: Бог от машината". Емоцията, противоречията, насочването на зрителските мисли, ако щете - всичко това идва именно от Нейтън - персонажът на Айзък.
Домнал Глийсън от друга страна, макар и основен герой, който привидно води действието, всъщност бавно "потъва" в конфликта между създателя и неговия продукт, за да бъде тотално употребен. С риск да ви "спойлна" (тази хубава българска дума), ще кажа само, че винаги има опасност един мъж да бъде грубо употребен от една жена, независимо дали тя е истинска или е робот.
А Тя е съвършена. Роботът Ава - втората страна от експеримента на Тюринг. В ролята е шведката Алиша Викандер, която още преди филмът да излезе по кината, успя да побърка мъжете в интернет пространството. Това се случи благодарение на страхотната рекламна кампания онлайн, която се изразяваше в следното: В една от най-популярните социални мрежи за запознанства бе направен профил на красива жена на име Ава, която обаче е бот. След кратък, но увлекателен особено за мъжете разговор, красивият бот Ава изпраща линк с нейни снимки, който, след като любопитните мъже последват, ги отвежда в сайта на филма "Ex_Machina: Бог от машината". Блестящо! Роботът е робот и във филма, и онлайн. Мъжете са запленени от този робот... и във филма, и онлайн.
Вижте как екипът изгражда образа на Ава в едно специално видео:
Ава е идеална. Необходима ѝ е просто една рокля, за да завърши женския си образ. Уж е робот, но нито Кейлъб, нито Нейтън я възприемат като машина. Тя е жена и те мислят за нея като такава. Нейтън я е създал жена с всеки важен сексуален детайл. И емоционален, оказва се.
Но ако тя е робот, тогава защо се настанява в мислите на мъжете, защо ги провокира да си задават въпроси, защо ги предизвиква и ги кара да "оглупяват"? Възможно ли е в нашия свят да заживеят машини-хора, с които да комуникираме пълноценно или този тип общуване ще е само привидно пълноценно... ако създаваме нещо, което притежава съзнание, имаме ли право по-късно да му отнемем съществуването? Кой има право да си играе на Бог?
Въпросите са много, а отговорите може би се крият в "Ex_Machina: Бог от машината" на Алекс Гарланд. Режисьорът води зрителите в една изолирана среда - домът-лаборатория на Нейтън - в която да се откъснат от всичко и да се потопят в експеримента. За да можеш да говориш и мислиш с Ава, трябва да навлезеш в нейния свят. Или обратното - тя да дойде при теб. На вас стиска ли ви да участвате в експеримента? Можете да го направите още на 10 април, когато "Ex Machina: Бог от машината" тръгва по кината в България.
