Политика и бюрокрация – раздиращият хаос на битието 0

Напоследък все по-често чуваме думичките демокрация, комунизъм, капитализъм и всякакви подобни дебилизми. Както казваше един известен комик от Люлин: "Брато, ние сме изгубеното поколение. По-скоро се научихме да играем карти и да пием бира, отколкото да смятаме.". Прав е човекът, затова разровичкахме тук-там, питахме гугъл и още няколко недотам достоверни източници. Ето какво излезе:

Имало едно време, в привидно щастливо кралство, един дядо, една баба и две крави (истински крави). Простичък живот си водели, но си имали масълце, сирене, кашкавал и мляко, нали, от двете истински крави.

Дошъл КОМУНИЗМЪТ и ги взел тия две крави. Затворил ги в ТКЗС-то (ТКЗС - Твойте крави за всички) и отпускал на дядото и бабата по 2 чашки мляко на ден и един хляб. Схемата била - шепа хора пият всичкото мляко, дядото получава две чашки и се прави, че не знае.

При КАПИТАЛИЗМА нещата се развили по друг начин. Там дядото и бабата имали право на колкото си искат крави. Ама нямали пари да си ги купят. Затънали в дългове, други хора започнали да доят кравите, докато кравите не умрели. После доили бабата (щото, нали, дядото нямало как).

И с чуден марш пристигнал векът на ДЕМОКРАЦИЯТА (да ме прощава Коцето Калки). Чакана и обичана от всички. Кравите на дядото и бабата от 2 станали 0 и те били принудени да си купуват гадно мляко от магазина.

По света за другите дядовци и баби не било по-розово (по-млечно). В Индия имат 2 крави, ама не могат да ги пипат, защото са божества. Ескимосите са още по-зле - там крави няма.

В България нещата са най-интересни. Тук имаш 1 крава и си женен за нея, това, което не знаеш, е, че сестра ѝ е патка заспала, а майка ѝ - змия. А всички в къщата чакат магарето да донесе мляко.

Статията е по мотиви от скеч на Петьо Петков - Шайбата