Пепа Лалич: Животът, където и да е, може да бъде изкуство 0

Пепа рисува странни чудовища и всякакви причудливи създания върху тениски, обувки и каквото намери, а след нейната четка дрехите се превръщат във весел сюрреалистичен панаир. Усмивки, цветове и вдъхновение в дъждовната сива есен, запознайте се с Пепа и чудовищата.

За начало разкажи ни нещо повече за себе си. Коя е Пепа? Откъде си, къде си израснала и как започна да рисуваш? От какво се вълнуваш и какво те вдъхновява?

Казвам се Пепа Лалич, родена съм в Белград, прекарала съм по-голямата част от живота си в Чирпан, последните 5 години живея в София. Рисувам от малка, никога сериозно и съсредоточено, по-скоро на хвърчащи листове и тетрадки, с каквото ми попадне под ръка. От 5–ти до 8–ми клас бях в специализирана художествена паралелка. За мен да рисувам винаги е означавало да остана със себе си и да видя какво ще изскочи от съзнанието ми този път. Прерисуването никога не е било силната ми страна, всичко излиза директно от въображението ми на хартия, платно, текстил. Вдъхновението винаги е било част от мен, която идва и си тръгва, когато пожелае. От нищото се появява. От нищото изчезва. Вдъхновява ме вътрешният ми свят, онзи, който сама съм си изградила, в който живея.

Как се роди идеята с чудовищата? Какво ти донесоха и какво ти взеха? Какво е чувството да живееш с изкуството и цветния им хаос?

Идеята с чудовищата я имам отдавна. В началото не бяха чудовищата, а съществата, с които са изпълнени тетрадките ми в училище. Цветни създания, които си измислях, рисувах на листове хартия и закачах по гардероба в детската ми стая. С времето се промених аз, промениха се и те. Нямам спомен кое е първото, което нарисувах. Не пазя и много от първите си рисунки. Идеята да им създам Facebook страница и дa ги покажа на повече хора ми донесе много подкрепа от познати и непознати, много мотивация да продължа напред, да се развивам и да сбъдна мечтата си, която е да се занимавам предимно с това, което правя в момента.

Разкажи ни нещо повече за предстоящите ти проекти. Наскоро представи тефтерчета, които са изключително впечатляващи? Оттук накъде?

Лятото беше сезонът на тениските и потниците. Сега ще действаме според сезона – блузки с дълъг ръкав и суитшърти. Всичко ще си е по старому. Просто чудовищата ще са малко по-зимни като дрехите, които ще обитават. Другото ново са детски тениски и бебешки бодита, които правя с най-голямо умиление. Не мога да повярвам, че човешки същества се побират в тези миниатюрни дрешки!

Като творец, който вижда нещата по-цветно и дълбоко, кажи няколко думи за живота в София, има ли новото изкуство шанс да се докаже?

Животът, където и да е, може да бъде изкуство, а в София конкретно е пълно! Човек само трябва да поиска да го види. Съветвам хората да се оглеждат, докато се разхождат наоколо, най-вече да гледат нагоре. Има много да се види. Старите сгради с малки тераски, пълни с цветя, котки по прозорците, малките магазинчета и кафенца, които носят една толкова специфична и зареждаща атмосфера.

Живеем в свят, в който можеш лесно да покажеш какво правиш, било то в социалните мрежи, по различни базари, концерти за музикантите, литературни четения за поетите, изложби за художниците. Единственото условие е да имаш желание.

Мислиш ли, че хората в България успяват да оценят изкуството и съвременните му форми, като твоите чудовища, например?

Убедих се, че могат да го оценят. Те сами ми го показаха.

Facebook страничката, на която можете да намерите Пепа и нейните чудовища, е: Papsy &the Monsters.