Най-добрите смешки, които се завъртяха в социалните мрежи тази седмица! 0

Директорът на един завод строго забранил употребата на цинизми в работно време. Скоро след това производителността спаднала рязко. Той събрал всички бригадири и попитал строго:

- Какво става тука, бе?! Това да не е някакъв саботаж?

Бригадирите мълчали и гузно гледали в земята. Най-накрая се обадил най-старият от тях - бай Ставри:

- Ами, дай да си кажем истината в очите, шефе! Всичко тръгна оттам, че ти забрани цинизмите.

Директорът се смаял:

- Ама как така?!

- Гледай сега! Преди беше лесно. Обръщам се към някой колега и му казвам: "Абе, бай уй, я ми подай оная уйовина!" А пък сега, докато се сетя името на тоя бай уй, па докато си спомня как й беше техническия термин на тая уйовина, се губи сума ти време.

Писмото от отвъдния свят 

Дочке, гълъбице моя!

Вярно е, че съм умрял, пиленце, ама като те знам каква си притеснителна и чувствителна душица, реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш излишно за мене. От Пъклото ти пиша, златце, да ти съобщя, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, любов моя, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила и да ми регулираш кръвното. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че по канон се водят дяволи. А и да ти кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, но вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол:

– Как бе, колега, се оправяте със сметките за тока и парното?

Обаче тоя тарикат зъб не обели, пиле, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, злато, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме пратиха в Пъкъла.

Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш.

Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил.

Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, нали от тях са ми рогата. Обаче са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата. Ние тук твърде се надяваме да си хванала вече някое читаво момче, да се утешиш набързо и да ни го пратиш, че да си направим карето за белот. Иначе сега се редуваме на табла и един все скучае.

Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата бисквити и бонбони, ами сложи малко кисели краставички и от суджука на баща си, че много трудно върви ракията с лукчета.

Целувам те, златна моя, и да се пазиш поне още двайсет години...

"Приятели, това ще бъдат последните ми думи, преди да се махна от тук. Беше ми изключително приятно да бъда сред вас, но на всеки му идва времето, когато трябва да се оттегли. Просто прекалено дълго се задържах тук, затова ще ви пожелая да бъдете мили един към друг, да се изслушвате и да си помагате. Надявам се и на вас да е била приятна моята компания. Забавлявайте се на макс, докато и вашето време дойде някой ден! Надявам се съдбата отново да ни срещне, но не тук, а в реалния живот. На всеки от вас желая здраве и приятни мигове тук!"

Това писмо е оставил вчера под възглавницата си в килията Грую Шашмата, преди да избяга от затвора. 

Мъж влиза в бар и започва да натиска с пръст дланта си, сякаш е клавиатурата на телефон.

-Слушай, казва барманът, не знам какво правиш, но имам клиентела, която иска да се забавлява, а не да си навлича неприятности тук!

Мъжът казва:

-Обещавам, няма да правя проблеми! Аз съм техник и съм имплантирал телефон в ръката си, защото не искам да нося телефон в джобовете си.

Барманът го поглежда със съмнение:

-Не вярвам на нито една твоя дума!

-Добре, казва мъжът, ще ти го докажа!

Той натиска с пръст дланта на ръката си, след това е вдига към ухото си и започва да разговаря. След това поднася дланта на бармана и за свое учудване той чува глас, излизащ от ръката на човека.

-Невероятно, казва барманът. Говорих с някого през ръката ти!

-Удобно е, казва мъжът, така че винаги мога да се свържа с моя колега,със съпругата си или с когото и да било, без да се налага да използвам обикновен телефон. Между другото, къде е тоалетната ти? Барманът го упътва. След 20-тина минути, мъжът още не се е върнал. Барманът, той решава да разбере, какво става. Когато отваря вратата на тоалетната, той вижда мъжа облегнат на стената със свалени панталони и високо вдигнати ръце. Голяма ролка хартия стърчи задните му части.

-Ужас, крещи барманът, ограбиха ли те?

-Не, казва човекът, всичко е наред! Просто чакам факс.

ЗАНИМАТЕЛНИ ИСТОРИИ

ПИСМО

Една майка влиза в стаята на дъщеря си и забелязва на леглото ѝ писмо. С треперещи ръце отваря плика:

"Скъпа мамо! Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет. Но мила мамо, това не е всичко… Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старинен фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото. Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди и затова ще направим малка плантация в гората, както за себе си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-скоро да намерят лекарство против спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, а той заслужава по-добра участ. Не се притеснявай, мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се грижа за себе си. Ще се погрижа по някакъв начин да ти дойда на гости и да ти покажа внука. Твоя дъщеря: Ани. PS Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто да ти напомня, че има и по-лоши неща от писмото на директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в чекмеджето на масата. Твоя дъщеря: Ани.

Господ даде на жената вежди, тя не ги хареса, оскуба ги и си нарисува нови. Господ даде на жената нокти, тя не ги хареса, отряза ги и си сложи искуствени. Господ даде на жената гърди, тя не ги хареса сложи си силикон. Господ даде на жената ръст, тя не беше доволна и си сложи токчета...

- Искам да попитам, щом Господ не можа да задоволи жените, ние простосмъртните кво се мъчим?

***