Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Дали благодарение на театралните си успехи или на участията си в телевизията, Герасим Георгиев - Геро безспорно е едно от най-разпознаваемите и предизвикващи симпатия лица в българския шоубизнес. Той е от харизматичните актьори, чиято дружелюбност и искреност на сцената отговарят напълно на характера им в живота. И тъкмо в това се уверихме след интервюто, което той даде пред колежката ни Теодора Георгиева. Геро говори съвсем свободно за актьорската професия, любимите си роли, "Господари на ефира", политическата ситуация у нас и в чужбина и още.
Радвам се, че се съгласи да се срещнеш с нас за това интервю. Хващаме те след репетиция. Какво репетира сега?
В момента репетирам "Двама на люлката" с режисьор Бина Харалампиева и с Елена Атанасова от Пловдивския театър, където се и играе постановката.
Знам, че този сезон играете "Бел ами". Разкажи ни малко за него.
Това е класива на Ги дьо Мопасан. Сценичната версия е адаптирана от Юри Дачев по един прекрасен начин. Режисьор е Бина Харалампиева. Това е продукция на Малък градски театър "Зад канала".
Каква е твоята роля?
Аз не играя Бел Ами, той се играе от Калин Врачански. Аз играя баща и най-големият собственик на вестник в Париж – Форестие. Бел Ами омайва жена ми и дъщеря ми, накрая моят герой е потърпевш от цялата история. Вътре има много обрати.Който го е чел, ще му хареса, който не го е чел, също ще му хареса, защото е представен по един прекрасен начин. Това е вторият спектакъл, който играя в Малък градски театър "Зад канала", откакто съм тук на щат. Миналата година пристигнах в тази прекрасна трупа. Мисля, че това е най-окомплектованата трупа в Българския театър – със страхотни актьори, страхотна багра от актьори. Тук всеки режисьор може да постави всичко, защото тук има всяка една боя от палитрата на актьорите.
Искам да се върна на "Бел ами". Понеже аз съм чела книгата, но все още не съм гледала постановката, знам, че сюжетът ни разказва за репортер, който за две години става бизнесмен, политик, точно като омайва хората, жените най-вече. Ти какво мислиш за тези хора в реалния живот? Има ли много такива в България?
Затова се е превърнало в класика това представление, защото е актуално и днес. Има много примери за такива, дори сега е още по-грубо – преди можеш да разбереш двата пола, сега не можеш да разбереш половете вече. Толкова унисекс стана това състезание за влияние, но е хубаво, че можем да представим такива неща на сцената, за да може зрителят да се огледа в огледалото, да припознае някои неща, да си направи някои изводи. Мисля, че това е смисълът от театъра по принцип.
А коя е най-важната поука, която може зрителят да си извлече?
Най-важната поука е, че трябва да се гледа хубав, смислен театър, който казва нещо.
