Да преодолеем неловкото мълчание 7

Стоите, гледате тъпо събеседника си, искате да си кажете нещо, но не знаете какво. Що е то? Това е неловкото мълчание. Момент, който, дори и продължаващ 10 секунди, изглежда като 10 часа. Момент, в който се чудите вие ли сте тъпи или събеседникът ви не е в час. Несъмнено неловкото мълчание е голям проблем в общуването лице в лице. Компютърноопосредстваната комуникация граби с шепи от емоционалността на живия контакт и се е забила като кърлеж, изсмукващ и без това нищожния опит, който днешното поколение притежава да разговаря с хората директно. По време на чат във Facebook или Skype по всякакъв начин можем да избегнем ситуациите, в които вече няма какво да си кажем със събеседника и просто мълчим – може внезапно да ни "изникне някаква работа", може да ни се приспи рязко или да ни заболи крак, ръка или пръст, което да ни отскубне от досаден НЕразговор. И измъквайки се така всеки ден чрез социалните мрежи, много хора отвикнаха да разговарят на живо и да избягват неудобни ситуации без да се налага да измислят лъжливи оправдания – не знаят какво да кажат, губят им се думи, не са наясно с темите, които интересуват събеседника им и по този начин зачеват неприятно мълчание, известно още с израза "гълтане на граматиката".

Социалните мрежи обаче не са единственият виновник да мълчим и да не можем да кажем и гък, когато общуваме лице в лице. Понякога факторът, който оказва влияние, е от съвсем друго естество. Аз различавам два вида неловко мълчание.

Първи вид

Срещате стар съученик на улицата, с когото и без това не сте били много близки. Не сте се виждали от години, но не върви да се разминете без да се поздравите. Единият вариант е да направите точно това, като рязко смените посоката на движение или извърнете погледа си, рискувайки да ви коронясат за невъзпитан идиот, а другият вариант е просто да спрете и да се поздравите. И двата случая обаче рискуват да ви направят на глупак. Докато в първия може да се оправдаете, че наистина не сте видели стария си познат, то в другия случай шансът да покажете, че не можете да разговаряте с хора се увеличава драстично. Да речем, че все пак се спирате на втория вариант. Поздравявате се любезно и след това задавате може би най-неочаквания въпрос в историята на съвременния диалог "К'во пра'иш?" и получавате още по-изненадващия отговор "'ми, добре съм". Оттам нататък всичко е мъгла и времето сякаш спира.

Съвет: Измислете си някакви заучени въпроси, които са универсални и действат при всякакъв тип подобни срещи. Например "С какво се занимаваш в момента?", "Виждал ли си се с някого от класа?" и подобни общи въпроси. Ако продължава да ви е толкова неприятно да разговаряте и общуването просто не се получава, прекъснете го деликатно и кажете, че бързате. Това ще скрие истината, че нямате интерес към тази личност, точно когато сте му подали топката и нищо не зависи от вас. Така хем ще избегнете неловко мълчание, хем ще сте били любезни. Не казвайте неща от рода "Ще се чуем". И малките деца знаят, че това няма да се случи.

Втори вид

Неловко мълчание, но в далеч по-отговорно измерение, може да се получи и на първа среща с момиче. Тогава мъжете сме задължени да поддържаме интереса, "защото сме мъже и това е наша работа". Трябва да направим добро впечатление както с външността си и джентълменското си поведение, така и с комуникаторските си умения, ако искаме да стигнем до втора среща или нещо по-сериозно. Защото може да сме много красиви, но ако не можем да завържем две думи на кръст, всичко свършва. Неловкото мълчание е един от страховете на мъжа при излизане за първи път с момиче. Идеята, че няма да има какво да си кажем завладява ума ни. Още повече, че жените очакват силният пол да доминира, което води до психоза дали ще се окажем "достойни" за вниманието ѝ. Мислим си, че тя ще ни отреже, защото не сме предизвикали интереса ѝ, а нашето извисено мъжко самочувствие ще започне да ни напуска и ето ви "гълтане на граматиката".

Е, тези разсъждения са абсолютно неверни! По-невярно от това е само твърдението на Луис Суарес, че не е ухапал Киелини в мача с Италия на Световното първенство. Притеснението по този казус е абсолютно неоснователно, а аз поддържам теорията, че на първа среща имаме най-много какво да си кажем със събеседника. Това е моментът, в който се опознаваме един друг, а фактът, че не знаем нищо за себе си ни дава повод за безкраен разговор.

Съвет: Ако задавате сухи опознавателни въпроси, не пропускайте факта, че в един момент вече няма да знаете какво да попитате. Докато тя ви разказва за себе, захващайте се за нейните думи, прескачайте от тема в тема, разнообразявайте, не я оставяйте да се чувства като на разпит. Бъдете умерени и се стремете да се забавлявате. Отпуснете се и се покажете в най-добрата си светлина. Този съвет е моята ваксина срещу неловкото мълчание.
По време на срещата можем да разберем много за човека отсреща. Може пък тя да се окаже неразговорлив тип. Може да я харесаме още повече, може и съвсем да изгубим интерес, но поне ще сме се показали в добра светлина.