Фенклубът на Галатасарай в България сплотява и създава приятелства 0

Да си футболен фен не е някаква мода, нито е лесно. Да си футболен фен на отбор извън страната, в която живееш обаче, вече е едно съвсем различно начинание. Срещнахме се с д-р Ерхан Салиев - зам. председател на фенклуба на Галатасарай в България, който, оказа се, има да разкаже много неща за това как се създава един фенклуб в България, има ли вражда между феновете на Галатасарай и тези на другите турски грандове и какво е мнението на фенклуба за футболното хулиганство.

Как решихте да основете фенклуб на Галатасарай в България?

Имаме един фен, който е вдъхновен от Борис Николов Мечката - първият капитан на Галатасарай, когато е основан отборът. Той даде искрата, за да се получат нещата, а момчето, което ме вдъхнови за идеята по принцип, е Олберк Ибишев. От главното мюфтийство ни събраха по случай Рамазан и там се запознах с едно момче – Костадин Младенов, с което говорехме на "един и същи език". И реших, че щом има такива хора, които мислят като мен, защо да не направим нещо заедно. Основах една група във Facebook, стоеше неактивна 2-3 седмици и след това лека-полека хората започнаха да се добавят, да се добавят и като бяхме около 20-30 члена в групата този Коцето попита няма ли фенклуб в България. И аз само това чаках – няма, но дайте да правим!

От колко време се занимавате с основаването на клуба?

Октомври месец 2014 г. се роди идеята и си дадохме един месец - до края на ноември да направим учредително събрание. Така и стана – на 29 ноември учредихме фенклуба. След това имахме откриване. Присъстваха около 50 души.

Колко души сте основателите на клуба?

Седем-осем души сме учредителите. От тях активно 4-5 движим нещата. Всеки си има сфера, в която е по-силен. Който поеме инициатива, я довежда докрай, а ние помагаме с каквото можем. Общо взето така работи целият фенклуб. Ако имам аз идея и искам да я реализирам по моя начин, представям визията как да се случват нещата, казвам на другите, спорим малко, защото не може без спор, и после нещата тръгват.

През какви етапи се минава, за да се основе един фенклуб на футболен отбор?

Документацията и учредяването са лесната част. По-трудното е да събереш хора, съмишленици. Когато видиш, че хората имат интерес, тогава става лесно. Всичко върви стъпка по стъпка. Сега лятото се надяваме да наберем членове и есента, когато започва сезонът, да се преброим и да видим кои са само поддръжници и кои са истинските фенове. Хората като виждат, че нещо се случва и искат и те да се включат. В началото обаче винаги първата мисъл е, че това "просто няма как да стане". Аз обаче не съм такъв, даже напротив – такова нещо само може да ме амбицира.

Виждаме, че сте доста дейни...

Ами да, например за фланелката на Уесли Снайдер Костадин пое инициативата. Каза "Момчета, дайте да я купим, за да се легитимираме пред обществото". Ние казахме, че сме зад него. Дарик радио бяха организирали ежегодния си търг с благотворителна цел, ние участвахме и взехме тази фланелка. Сега пък ще участваме в турнира на фенклубовете "Заедно можем повече", който се организира от фондацията на Стилиян Петров, която се занимава с деца, болни от левкемия. Ние ще сме съпричастни към тази кауза. Общо осем фенклуба ще участват и ще бъде интересно.

Къде се събирате да гледате мачовете на любимия си тим?

В кафенето на Севдалин Маринов – всеки, който се интересува от спорт, знае, че той е голям боксьор. Той също стана част от нашия фенклуб. В началото идеята ни беше да се събираме, да се опознаваме, защото при нас има хора от всички обществени сфери. Искаме да сме нещо различно от това просто да се събираме на по бира и да гледаме мач. Искаме тази енергия, която ще вложим, да насочим към добри каузи.

Какви инициативи сте планирали?

Искаме да направим детски турнир, да запалим младежите по спорта... по принцип винаги трябва да мечтаем неограничено, в това поне няма кой да ни спре. Чрез фенклуба успяхме да сплотим хора от различни прослойки. Ето например консулът на република Турция идва да гледа мач с нас, със студентите, в неформална среда. Дето се вика – ядосваме се заедно, радваме се заедно. Все неща, които сближават хората. Много е важно хората да се познават един друг.

Ходите ли на мачове в Турция?

Мислим да ходим май месец на дербито с Бешикташ. Пада се в края на сезона и ако имаме късмет, може да е шампионски мач. Тук е мястото да кажа, че редовно гледаме мачове заедно с феновете на Бешикташ в България. Например при молба от тяхна страна, понеже телевизията, която гледаме, е платена от нас, те идват и гледат тяхно си дерби. Заедно гледаме мачове. Но не се делим. Фенове на различни отбори сме, но се разбираме.

Освен с почитателите на Бешикташ и фенклуба на Астън Вила, с които други фенски организации си партнирате?

По принцип с фенклуба на Манчестър Юнайтед сме в много добри отношения. Даже участвахме в един техен проект – те строят игрища в детските градини, но това е самоинициатива. Всеки помага с каквото може. И ние чисто финансово участваме в техния проект, който предстои да бъде официално открит.

Вие водите ли се официален фенклуб на Галатасарай в България?

Не. Все още чакаме да излязат официалните документи. Имаме уверение от клуба, че ще ни признаят като официален фенклуб, стига документите ни да са налице.

Поддържате ли някакви контакти с хора от самия клуб, имате ли познати сред тях?

Да, имаме познати, които са членове на клуба, но те по-скоро ни дават морална подкрепа. Нас ни интересуват официалните лица.

Какво имате да кажете за футболното хулиганство, което съществува навсякъде, където има футбол?

Всеки, който е ходил на повече мачове, се е сблъсквал с всякакви простащини, включително и аз. Една от целите на нашия фенклуб е да проповядваме добрата страна на футбола и тезата, че спортът може да се използва, за да се създават приятелства, да се завързват контакти. Например, знаете, че турските и английските клубове имат вражда, но ние с нашето партньорство с фенклуба на Манчестър Юнайтед даваме послание – да покажем, че заедно можем да правим неща в името на благородна кауза. Затова искаме да направим кампании и за футболното хулиганство, да направим статистики за пострадали хора...

Добре де, ама те тези неща с футболните хулигани се случват по всички стадиони по света, не са само у нас.

Да, но английските фенове, например, не хулиганстват.

Вече. Всъщност хулиганстват, но извън стадиона и извън страната.

На нас ни е важно какви послания даваме като фенове. Нещо трябва да тръгне отнякъде, за да се промени.

В България на какви мачове ходите?

Аз лично престанах да ходя на мачове в България, но на националния отбор редовно ходим. Сега в събота организирано ще отидат хора от фенклуба. Последно съм ходил на Швеция – България преди няколко години.

Разкажете ни някоя интересна случка, свързана с любимия ви отбор Галатасарай.

Има няколко такива ключови моменти в дербито с Фенербахче. Знаете, че то е световно дерби, не само клубно. През 1995 г. треньор ни беше легендата на Ливърпул Греъм Сунес. Тогава той спечели купата на Турция именно срещу Фенерите и заби знамето на Галатасарай в центъра на терена. Това е много силен момент.

Лудия Сунес забива знамето:

"Вечният враг" Фенербахче има ли фенклуб в България?

Ами не, но много бихме искали да имат. Познаваме се с техни фенове. Те са общо взето хора от посолството. Между другото жена ми е от Фенербахче. Слава богу, децата ми са от Галатасарай. (смеем се)

Вие сте единственият фенклуб на турски отбор у нас, нали така?

Да. Имало е опити да се направи и в Пловдив, мисля че на Бешикташ.

Какво смята Ерхан за представянето на любимия си отбор и изобщо какво е мнението му за политиката в клуба, можете да прочетете във втората част на интервюто в Sporta.bg.

Ако се интересувате от футбол и фенска култура, можете да научите и историята на фенклуба на Челси в България.