Стефан Попов – Чефо е роден на 26 ноември 1993 г. в град Търговище. Съзнателния си живот прекарва във Варна, където завършва Първа езикова гимназия с профил английски език, а в момента е студент по Актьорство за драматичен театър във втори курс в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Занимава се с театър от десетгодишна възраст. Оттогава до приемането му в НАТФИЗ е част от детско-юношеския театър "Златното ключе" в морската столица. Постепенно актьорското му хоби се превръща в желание за професионална реализация. Описва себе си като доверчив, последователен, искрен.
На 22 юни 2014 г. по време на варненския филмов фестивал "Любовта е лудост" се състоя предпремиерата на филма, превърнал се в професионален актьорски дебют за новоизгряващия талант. Филмът "Българска рапсодия" е на режисьора Иван Ничев, а в него участват изявени български актьори, сред които блестят имената на Татяна Лолова, Димитър Рачков и Георги Мамалев.
За чувството да играе една от главните роли още в първия филм, в който участва, разказва самият Чефо.
Разкажи ни за филма "Българска рапсодия", чиято предпремиера беше на 22 юни във Варна. Как се озова в една от главните роли?
Озовах се в главна роля с не малка доза късмет, защото ме избраха между стотици кандидати. Цедката на кастинга беше много сериозна и си мисля, че успях да защитя късмета си и да използвам своя шанс максимално.
А иначе във филма се разказва за събитията в България през 1943 г. Това е годината, в която София е бомбардирана и депортирането на евреи тече с пълна сила. Моят герой Жожо е гимназист, а най-добрият му приятел е евреин. Бащата на Жожо е шофьор на главния секретар по еврейските въпроси и логично е против евреите и тяхното съществуване на територията на България. Голяма част от филма се разказва за това как бащата на моя герой не иска синът му да има нищо общо с евреите. В историята е замесено и момиче, получава се любовен триъгълник, което е любопитно.
Във филма ти партнира Димитър Рачков. Какво е чувството да се срещнеш с него на снимачната площадка?
Чувството е страхотно. Във филма той играе моят баща. Първия път, когато трябваше да снимам сцена с него бях просто покрусен. Оказа се, че не е добър само като комик и водещ. Той се справи с една изключително сериозна и отговорна роля.
Как се прие играта ти от публиката, след като всички в залата изгледаха лентата?
Най-хубавото беше, че филмът се показа за пръв път в моя роден град Варна, съответно публиката беше наполовина от мои приятели и познати, включително и много хора от Първа езикова гимназия, която съм завършил. Журналистите се чудеха защо получавам толкова аплодисменти, след като все още не съм познат на широката аудитория. Истината беше, че в първия кадър, в който се появих, цялата зала изригна. Мисля, че бях приет изключително положително.
Кога ще могат и хората от други градове да гледат "Българска рапсодия"?
Официалната премиера на филма е през септември тази година и се надявам да тръгне по кината.
Кой е най-големият ти успех до момента?
Бих казал, че този филм е немалък успех за моите скромни възможности. Доволен съм от постигнатото до този момент, защото истината е, че бях единственият първокурсник от моя випуск в НАТФИЗ, който беше нает за снимки във филм и то за главна роля. Знаете, че там не са малко хората, които са влезли по линия на някой известен роднина и има доста случаи, когато роли за филми се уреждат директно, без предварителен кастинг.
Какви са амбициите ти оттук нататък?
Амбициите ми са свързани с покоряване на още филмови и театрални върхове и оставане в България. Мисля, че не мога да бъда по-изчерпателен.
Какво не би направил в стремежа си към успеха?
Не бих погазил принципите си. Не бих направил нещо неприлично и не бих прецакал някого, за да получа роля.
Защо?
Защото това е дребна проява и ако спечеля по този начин каквато и да е позиция, няма да съм доволен от себе си, понеже ще знам, че съм се справил, заобикаляйки правилата, а не спазвайки ги.
С какво си различен от другите?
Много интересен и труден въпрос. Наричам го прогресивна реализация на идеал – има едно нещо, което ме води и никога няма да отстъпя от него. Имам ясно изразена мечта, далеч във времето, може би 40-50 години, която се стремя да следвам. Не мисля, че са много хората, които мислят толкова далеч в бъдещето.
Как се представяш след 40-50 години?
Изпълнил мечтата си.
Защо реши да се занимаваш с актьорство?
Реших да се занимавам с това, защото мисля, че хората на изкуството има какво да кажат на останалите, да дадат добър пример на тези, които са далеч от абсолютно всички неща, случващи се в нашия град, в нашата държава.
Не е ли късметът основното нещо, което е нужно, за да се развиеш успешно в този бранш?
Разбира се, че е нужен късмет, но аз много вярвам във визуализцията и щом си наумиш нещо, според мен няма начин нещата да не се случат. Не бих го нарекъл дори късмет, а подреждане на звездите.
Ти късметлия ли си?
Не бих казал. Просто знам какво да си пожелая и как да го постигна.
Има ли актьори в твоето семейство?
Не, но има поп. Затова съм Попов.
Нападат ли те вече фенки?
Рано ми е още. Не съм толкова популярен, че да имам фенки. Все още. (смее се)
С какво се занимаваш в свободното си време?
В максимум единия свободен час на ден гледам да запълвам времето си с моите приятели. Старая се да поддържам връзка със съучениците си от гимназията, за да мога да си припомням откъде съм тръгнал. В противен случай човек може много лесно да се обезличи. Старая се също така редовно да ходя на фитнес.
От какво те е страх?
От самотата.
Обърни се към читателите ни и кажи това, което искаш да стигне до тях.
Не си губете времето и се старайте да се развивате максимално. След известно време това ще се оцени, дори тук в България!