Хората, които вече са изминали пътя през годежа до брака и отвъд, знаят за какво става дума.
Всичко ви се струва възможно след годежа. Може би защото сте изпили твърде много шампанско.
Но никога не знаете откъде да започнете.
Хората започват да ви питат за датата на сватбата в мига, в който се сгодите.
И ви задават всякакви въпроси за всякакви глупости, които вие изобщо нямате представа, че трябва да се правят.
Дават ви съвети какво място да изберете, защото "нали знаеш, че няма да ти излезе евтино".
Стената ви във Facebook прелива от сватбени постове на ваши приятели.
Някакви хора все ви питат дали ще ги поканите.
Очакват ви тежки спорове с родителите ви, защото не приемате техните идеи, както и роднините, които те искат да поканите.
Разбирате, че решаването на задачи по математика е детска игра в сравнение с това да направите списък с гостите и кой къде да настаните.
Замисляте се дали не е по-добре да си умрете сам.
Надявате се бъдещата ви жена да не ви побърка, защото всичко сочи натам.
Надявате се още, че тази същата няма да ви разори, макар че вече се случва.
Имате толкова много глупости, които ви се въртят в главата, че не си спомняте нищо друго освен онова, свързано със сватбата ви.
Но си мислите за деня, в който всичко това ще свърши и бъдещата ви жена ще се превърне от вманиачената щматка, която е сега в милото момиче, което срещнахте преди време.