Синдромът на отиващия си баща 0

Вероятно знаете, че рапърът Джей Зи и съпругата му Бионсе очакват първото си дете. И докато певицата кипи от щастие, че ще става майка, мъжът до нея е леко притеснен. В интервю пред чуждестранните медии преди ден, Джей Зи призна, че е станал параноичен от момента, в който е разбрал, че ще бъде татко. Причината се кореняла в това, че неговият баща е напуснал семейството, когато Джей е бил малък и сега не може да спре да мисли за това.

"Чувствам се малко притеснен, защото независимо от всичко не смятам, че има човек, мъж, който да създава семейство, съзнателно мислейки как ще го напусне в даден момент и вече няма да бъде част от него." Това са думите на рапъра, а те определено ни карат да се замислим. Защото синдромът на отиващия си баща не е никак рядък, напротив – все по-често ставаме свидетели на неговото проявяване и то не защото причината е в жената до тях.

Знаете приказката, в която се казва, че жената проявява майчинския си инстинкт, когато забременее, а мъжът усеща бащинския, когато детето се роди и той го поеме в ръцете си. Точно заради това и първата така наречена "криза" се случва, именно когато жената е бременна. Тогава мъжът все още се подготвя за важното събитие, мисли и се опитва да предвиди как ще се промени животът му, когато бебето се роди. Започва да се притеснява, че няма да се справи, че не е подготвен да се грижи за дете и че не иска такива резки промени. Ако мъжът не споделя своите терзания, независимо дали с приятели или с жената до себе си, той рискува сам да се убеди, че е прав и дори да вземе решение да се оттегли. Много често самовнушението върши цялата работа и дава увереност на мъжа, че той предварително знае колко лош баща ще бъде и затова е по-добре да не причинява подобно нещо на хората около себе си.

Решението в случая е да се говори за проблема. Ако имате подобни терзания, споделете ги, разсъждавайте на глас с онези ваши близки хора, които могат да ви дадат съвет. Попитайте вашите приятели, които вече имат деца, как са се справили. Повярвайте, никой няма да ви посъветва да избягате и да изоставите жената до себе си и бебето. Напротив, приятелите ви вече знаят що е то бащински инстинкт, а на вас тепърва ви предстои да разберете. Ако сериозно се колебаете дали сте подходящ за ролята на баща, помислете си за вашия собствен. Вие го познавате най-добре и сте го виждал в какви ли не ситуации. Той очевидно се е справил, тогава и вие можете.

Втората "криза" при бащите настъпва година-две след раждането на детето. Те вече са изживели радостта и гордостта от това, че имат дете, видели са, че могат да се справят и вече не се съмняват в способностите си. Да, но животът им не се променя. Грижата за детето е ежедневна и ежечасна. Бащата трябва да е нащрек, да знае как да реагира във всяка ситуация и винаги да е готов да помогне на майката. Събиранията с приятели се случват все по-рядко, умората е често състояние, а безгрижните излежавания през уикенда и празният хладилник, пълен с бира, са вече мираж. В такава ситуация мъжът е склонен да преувеличава. Когато отиде на клуб или просто излезе с момчетата, това му се струва страхотно, без отговорности и без нерви. Мозъкът му така украсява нещата, че понятието "у дома" става негативно, а всичко извън него придобива позитивен блясък.

Ако се намирате в подобна ситуация, не се поддавайте на собствените си внушения. Знаете, че човек се чувства най-добре, когато си е у дома. Когато около него е семейството му. Усещането ви, че приятелите и забавленията са завинаги загубени, е погрешно и е предизвикано от факта, че грижите около детето неизменно заемат голяма част от свободното ви време. Не е лъжа изразът, че децата растат с дни и ако изпуснете нещо важно в развитието на вашето, после ще се чувствате изключително зле. Така че, не се самосъжалявайте, а се опитвайте да намерите баланса. Не изпадайте в крайности, защото те могат да ви насочат в грешна посока.

Когато детето тръгне на ясла, детска градина, а след това и на училище, вие ще се обърнете назад и ще се учудите колко бързо е миналото онова време, в което сте придържали хлапето, за да се научи да ходи. Колко отдавна е бил денят, в който е казало първата си дума и ще осъзнаете, че сте видял и изживял всичко това, което онези бащи, избрали да си отидат, никога няма да изживеят.