Родители vs. Технологии 0

"Тате, може ли да си поиграя на телефона ти?". Вероятно често чувате този въпрос от вашето дете, но как реагирате? Ако самият вие проверявате e-mail-а си през 10 минути, защо и детето ви да не си играе по няколко минути на ден? Този въпрос, независимо дали става дума за телефон, компютър или игра, всъщност оставя на вас да прецените дали ще разрешите на детето си да насочи цялото си внимание върху екрана.

Ако пък малчуганът ви е малко по-голям, вероятно редовно пише смс-и докато вечеряте или пък така се вглъбява в компютъра, че почти нищо не може да го откъсне от него. Можем ли обаче да преценим в каква степен технологията трябва да навлиза в нашия живот и този на децата ни. Разбира се, не е добре напълно да забраняваме на децата си съвременните джаджи, защото те са част от модерния свят. Вижте няколко съвета, обобщени от Mashable, които могат да ви помогнат в отношението ви с децата.

1. Технологиите вече не познават граници

Добре е да не забравяме, че времената се менят адски бързо. Да не говорим колко огромна е разликата между сегашното и предишното поколение. Преди не чак толкова много години детските игри бяха ограничавани от време или пространство - или у дома, или през деня навън.

Сега, стига да разполагат със смарт устройство, децата имат достъп до игри навсякъде, където се намират и по всяко време, което пожелаят. И те много добре осъзнават това. На всичкото отгоре, всяко следващо поколение се справя значително по-добре с новите технологии от предишната генерация.

2. Усещайте кога да казвате "Не"

Новите технологии, от компютърните игри до Xbox, са чудесен начин детето ви да се научи на стратегическо мислене и да развие координацията си, но вие като родител трябва да знаете кога да сложите чертата. Според проучване на университета в Бристол, децата, които прекарват повече от два часа на ден пред екран, са изложени на 60% по-голям риск от психологически проблеми, спрямо останалите деца.

Но всъщност колко е допустимото време? Тук отговорът сигурно ще бъде различен за всяко семейство. Важното е, че родителите са тези, които преценяват и трябва да следят кога забавлението пред екрана започва да става нездравословно. Не че екраните са най-големите ни врагове, но трябва да се използват умерено. Ако децата ви не спортуват, не се виждат с приятелчета или не правят нищо, което по някакъв начин да провокира въображението им, времето, прекарано пред екрана, е по-скоро вредно, отколкото полезно.

3. Разликата между предпочитание и пристрастеност

Огромна е. Едно дете може да предпочита да прекарва вечерта, сърфирайки в интернет, просто защото не му се излиза с приятели. Но може и реално да изпитва нужда да се занимава с нещо технологично. Този проблем не засяга само подрастващите, а и възрастните хора, били те родители или не. Признайте си, не се ли чувствате доста зле, когато внезапно се окаже, че интернетът ви е спрял, смартфонът ви е забил, нямате достъп до Facebook и пощата си? Ако сте напълно честни, отговорът ви ще бъде "Да".

Различаването на пристрастяване и обикновена честа употреба на дадено устройство се оказва все по-трудно начинание, но ако успеем да намерим точните граници, ще можем да помагаме както на детето си, така и на себе си.

4. Фокусирайте се върху технологиите, които ви свързват с детето

Имате ли идея до каква степен сте свързани с детето си? Интересувате ли се от него, давате ли му пълното си внимание или сте по-скоро изолирани? Добре е да си дадете сметка, че различните игри или каквито и да било други занимания на компютъра или смартфона, в различна степен изолират или сближават хората. Една лесна програма за рисуване, например, много повече би ви позволила да участвате заедно с детето си. Да давате идея, дори и сами да рисувате.