Рискът на втория и третия брак 1

Общоприета мъдрост е, че човек, който не се учи от историята, е обречен да я повтори. В случая става дума за ситуацията при втория и третия брак, разяснена ни от писателя, преводач, учител и разведен мъж Лео Авербах.

Статистиката показва, че в САЩ 50% от първите, 67% от вторите и 73% от третите бракове завършват с развод. Теориите за тази тенденция са различни. Едно от логичните обяснения е, че голяма част от хората встъпват във втория или третия брак, за да преодолеят развода след първия или втория. Хората са наранени, не си дават достатъчно време да се "излекуват" от развода или да си изяснят приоритетите преди отново да се врекат във "вечна вярност". Избират да сключат следващия си брак по неправилните причини, без да са си научили урока от предишния и рискувайки да повторят и потретят едни и същи грешки, превръщайки ги в причина за същите конфликти и в крайна сметка за следващия развод.

Ясно е, че това не е единственият и достатъчен факт за този висок процент разводи при втория и третия брак. Има хора, които сключват втори или трети брак и вече не считат развода за трагедия. Така де, преживели са го един-два пъти, могат да се справят с него отново. Те даже са се специализирали да откриват знаците за развода по-рано от партньорите си, по-склонни са да предприемат нужните действия и да сведат агонията на развода до минимум.

Нарастващата независимост между половете се счита за една от основните причини за същественото увеличаване на разводите след първия брак през последните десетилетия. Жените стават по-независими финансово, а мъжете стават по-зависими семейно. С разчупването на джендър ролите всеки пол става по-достатъчен сам за себе си във двете области. И когато тези хора се оженят и омъжат за втори или трети път, по-вероятно е те да искат да се предпазят емоционално и финансово. Затова е логично да се направи заключението, че по-голямата независимост, придобита с годините, оказва влияние при втория и третия брак в по-голяма степен, отколкото при първия.

Не трябва да се пренебрегва и един основен факт, който може да липсва при втория или третия брак и той е, че има по-малко "лепило" между партньорите, което да ги държи заедно. А това са децата и усещането за семейство. Отношенията родители-деца могат да бъдат конфликтни при много семейства, но децата винаги действат като стабилизиращ фактор за брака и когато те липсват един брак може много по-лесно да бъде разклатен и разрушен.

Общо взето по-голямата част от децата при женените двойки са родени по време на първия им брак (има изключения, разбира се), когато родителите са били на около 35 години. Повечето двойки нямат деца от втория си брак. И тъй като нямат обща отговорност и задължения към децата си, им е по-лесно да се разделят, когато срещнат трудности. Всъщност причината "за доброто на децата" не винаги се оказва достатъчно силна, за да спаси един брак, но със сигурност има значение за неговата продължителност.

Заради липсата на деца на партньорите при втория и третия брак, желанието да се запази брака "на всяка цена" е по-малко. Затова и партньорите са по-малко отдадени на семейството.

От друга страна присъствието на децата при втория и третия брак, когато те са от първите бракове на партньорите, може по-често да създаде проблеми и напрежение.

В крайна сметка се оказва, че взаимоотношенията между партньорите се усложняват с всеки следващ брак, след като все повече и повече хора се оказват свързани помежду си по някакъв начин. И да се запази такава връзка не е особено лесно.

Много хора си научават урока още след първия развод и имат щастлив втори брак. Но всички доказателства сочат, че е все по-трудно и по-трудно да поддържаш отношения с всеки следващ партньор, с всеки следващ брак.

Източник: Psychologytoday.com