Приемате ли децата си за даденост? Късат ли ви нервите? Чувствате ли, че нямате сили да изпълнявате бащинските си отговорности? А може би се сещате за по-забавни неща, които можете да правите. И вероятно не виждате къде отиват всичките тези усилия.
Предполагаме, че подобни чувства са неизбежни, но сега ще ви споделим нещо, което може би ще ви убеди, че сте късметлия. Съществуват изключително много мъже, които от години искат да имат свои деца, но по една или друга причина не могат. Това е много сериозен проблем, но хубавото е, че мъжете с подобни неприятности все пак успяват да бъдат бащи. Каквито и имена да им бъдат измисляни, както и да ги наричат, тяхното бащинство е същото като вашето. И въпреки че детето им не е биологично тяхно, те притежават същия инстинкт като на всички останали мъже. Те знаят важността, както за тях, така и за децата, на връзката между родителите и малчуганите. Умеят да се грижат, да възпитават и да успокояват.
Те са бащите, които осиновяват. Заедно с жените до себе си, те правят трудната крачка. Сблъскват се със социалните служби, изтърпяват всички оценки за това дали са подходящи за отглеждане на дете, дали домът им е безопасен. После започват да чакат онова заветно обаждане. И един ден то идва. Всички документи са подписани, а децата влизат в дома им. Точно в този момент мъжът се превръща в онова, което толкова време е искал, а не е можел да бъде – превръща се в баща.
Това са мъже, които биха жертвали всичко, само за да бъдат бащи. И едва ли ще се оплакват, че нямат време или че са изтощени. Дали и биологичните бащи приемат децата си като толкова ценен дар? Тъжно е, но може би е често срещано явлението, при което бащите започват да приемат децата си за нещо, което е там между другото. Това е привилегия и чест, а не задължение и домашна работа. Запомнете го и всеки ден се сещайте за онези мъже, които не могат, но неистово искат да са на вашето място. Точно те могат да ви служат за пример и да ви стимулират да бъдете баща за чудо и приказ.
Източник: Fathers.com