Приемайте грешките на децата си 0

Едно от най-сложните неща, когато си баща, е да се научиш да приемаш грешките на децата си. По-лесно е да ги обичаш, подкрепяш, помагаш, когато те не правят грешки, но повечето бащи, които обръщат внимание на децата си, не могат да открият много такива периоди в живота на наследниците си.

Ако трябва да бъдем максимално честни, не са много децата, които стават сутрин, потриват ръце и си казват "Каква ли пакост мога да направя днес, че да изкарам баща си извън релси?". Децата, в повечето случаи, не се радват на грешките си, но за тях това е един от начините, по които опознават света.

По принцип те се стараят да дават всичко от себе си. Понякога са уморени, понякога лесно се разсейват, понякога са твърдо решени да направят нещо, но обикновено полагат усилия да се справят по най-добрия възможен начин. За нас като възрастни е много лесно да ги съдим според нашите стандарти.

Когато децата ни правят грешки, трябва да направим избор. Можем или да постъпим така, че да накараме децата си да ни лъжат следващия път, когато стъпят накриво, или да им помогнем да се поучат от грешките си и да се поправят.

Децата, които се страхуват от наказанието на бащите си или от това, че същите ще спрат да ги обичат, започват да крият грешките си. Те живеят буквално в два различни свята – в този, в който родителите им ги обичат и подкрепят и онзи, в който имат чувството, че ако грешките им все някога бъдат разкрити, те ще изгубят обичта на родителите. За такива деца е трудно да приемат загрижеността и любовта на родителите, дори когато тя е ясно проявена. Също така им е трудно сами да си наложат високи стандарти, защото постоянно се страхуват от провал.

В случай че искате да сте от бащите, които се стараят да научат децата си да се поучат от грешките си, а не да ги наказват, можете да хвърлите един поглед на следните идеи:

Приемете безрезервно идеята, че децата ви се стараят да дадат най-доброто от себе си и че бързо ще се поучат от грешките си, ако живеят в среда, в която грешките са допустими.

Разберете, че всъщност трудностите ви да приемете грешките на децата си, са трудността да приемете собствените си грешки. Така че първо се справете със самите себе си.

Ако им внушаваме, че трябва да се срамуват от грешките си, ще им навредим много, като ги накараме да се чувстват недостойни. Някои от изразите, които родителите най-често използват, за да вменят това на децата си са: "Как можа да го направиш?", "Изобщо не ме слушаш!", "Можеш да се справиш и по-добре.", "Какво ти става?" и т.н.

Позволявайте им да допускат грешки. Това че ще счупят скъпата ви ваза или чаши за вино не е най-голямата трагедия на света, но да докарате детето си до емоционален срив заради тази постъпка, може и да е трагедия. И никога не забравяйте, че вие също допускате грешки – всеки ден, дори понякога повтаряте една и съща грешка няколко пъти. Затова не изисквайте от децата си да бъдат безгрешни. Те може и да са вашият шедьовър, но все пак са хора, които тепърва се сблъскват с порядките на този свят.