Преди да станем родители сме си мислели, че можем да избегнем много неща, които родителите по принцип правят. Заклели сме се във всичко свято, че няма да станем като тях. Ние сме глупаци. Не сме знаели какво ни чака и че е неизбежно да станем родители, които казват следните неща:
Къде ти е памперсът?
Трябва да ходиш, не мога да те нося непрекъснато.
Престани да пускаш водата в тоалетната.
Тези пилешки хапки имат същия вкус като онези във формата на динозаври.
Това не е буболечка, това е някаква хартийка.
Защо плачеш сега?
Помни, че Дядо Коледа те наблюдава.
Не ме интересува, че баба ти ти дава да ядеш сладолед вечер.
Веднага седни на стола.
Остави маркера.
Не го яж, това не е храна!
Моля те, спри се за пет минути. Толкова съм уморен/а.
Стига толкова приказки. Лягаме да спим.
Защо стъпваш от крак на крак, пишка ли ти се?
Къде ти е другата обувка?
Ето, месото не се докосва до зеленчуците, вече можеш да ядеш.
Няма още пет минути.
Да, имахме телевизор, когато аз бях дете.
Не, нямахме телефони с тъч скрийн.
Престани да ближеш стъклото.
Дай ми телефона.
Току-що погледнах под леглото и в гардероба, там няма чудовища.
Днес не продават сладолед.
Хайде да тръгваме, пак ще дойдем друг път.
Измий си ръцете със сапун.
Стани от земята.
Обичам те толкова много.