Колко е важно да бъдеш баща 0

Почти всеки мъж иска да има син, но знаете ли, всяко дете иска да има баща...

Знам, че съществуват всякакви родители – такива, които обичат децата си повече от себе си и от живота си, такива, които не биха се отказали от личния си живота заради децата си, но това не им пречи да са добри и грижовни и за съжаление много такива, които изоставят децата си и дори не си спомнят за тях с години или пък никога. И в повечето случаи всеки от нас се превръща в родителя, който най-малко си е представял, че ще бъде. Както и да е – малко се отклоних. Тук не става дума само за отговорността на родителя към неговото дете, а за неговата роля в процеса, който започва от зачеването на детето до превръщането му в личност. А за осъществяването на този процес са нужни и майката и бащата. Но докато сякаш на всички е достатъчно ясно каква е ролята на майката, то ролята на бащата е различна във всяко семейство и претърпява много промени, особено през последните 20 години.

Може да се каже, че ролята на бащата е сходна независимо дали има син или дъщеря – тя винаги се опира на това да дава пример на детето си, да му помага в израстването и оформянето му като личност, да го защитава, да му показва разликата между доброто и злото, да го научи на справедливост, както и на самостоятелност и много други важни неща.

Разликата всъщност не е в теорията на бащинството, а в практиката. Може би причината всеки мъж да иска да има син е свързана точно с това. Един баща може да обича дъщеря си, тя може да бъде малката му принцеса, красивото му пораснало момиче и т.н. Но чрез сина си той може да види себе си, своята същност, навици и образ, но в друг човек.

Бащата може да научи сина си на толкова много неща и дори да се забавлява докато го учи да лови риба, да кара колело, да играе видеоигри, карти, футбол, как да поправя и майстори различни неща, дори как да се държи с жените. Това на практика са най-популярните занимания в отношенията баща-син. Това е картина, в която майката дори няма място, чисто "мъжки работи" така да се каже. Защото от кого ако не от баща си момчето се учи да бъде мъж.

Все пак бащите не бива да пренебрегват дъщерите си. Те също имат нужда от бащите си, не само за да ги защитават, предпазват и единствената им комуникация с тях да свършва с изречението: "Не, няма да излезеш с този тип. Просто така, не ми харесва".

Ролята на бащата е претърпяла и продължава да е подложена на редица метаморфози, особено през последните 20 години. Главно това е свързано с промяната в отношенията между мъжете и жените и относителното изравняване на ролите им в обществото. Тенденцията е към приемането на грижовния баща, който по-силно се ангажира с отглеждането на децата, дори за сметка на кариерата си. Бащата вече не е онази далечна фигура на деспот, който трябва да се храни сам на масата, докато майката му прислугва, а децата чакат прави той да стане, за да седнат и те на масата. Бащата не е вече онзи човек, който децата рядко виждат вкъщи, защото постоянно е в офиса, включително и през уикенда, винаги изнервен, незаинтересован от техните проблеми, чийто отговор на въпроса им защо не се прибира вкъщи е, че така трябва, така е по-добре, за да имат пари и да живеят нормално.

Бащата е все по-ангажиран с отглеждането на децата и изследванията по този въпрос са красноречиви. Материали в сайта Netdoktor посочват, че:

- бащите, които са по-активни в грижата за децата си имат деца с по-силно развити когнитивни способности на една година, отколкото бащите, които не участват по активен начин;

- бащите, които са били много активни в заниманията си с децата си в предучилищна възраст, са им помогнали за развитието на вербалните умения и чувството за контрол върху съдбата си;

- ангажираността на бащата е свързана със самочувствието на децата им. Бащите, които са били по-любвеобилни и са прекарали повече време с децата си, са допринесли по положителен начин за тяхното самочувствие.