Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Много родители правят ужасни грешки при възпитанието на децата си. Лошото е, когато изобщо не го осъзнават. Ясно е, че никой не е идеален, всички сме отгледани от хора, а не от вълци или от роботи, затова е нормално да допускаме грешки, като деца и като родители. Има някои неща, които обаче са в състояние да извадят всеки индивид от кожата му само и единствено ако са изречени от майка му или баща му.
Научи ли си урока? Научи ли го за 6-ца?
Още от ученическите години започва този тормоз. Родителите решават да се поинтересуват от твоята подготовка, което си е хубаво. Има деца, които не бива да бъдат оставяни да (не) учат безконтролно. Но да поставят въпроса по този начин е смехотворно, безполезно и стресиращо. Родителите трябва да осъзнаят, че децата им не трябва да учат за оценки. Оценките са субективно отражение на още по-субективната ситуация, а трябва да учат, за да знаят и да бъдат образовани.
Кога ще си намериш работа?
По принцип няма лошо, след един определен момент, да започнете да насърчавате децата си да си търсят работа. Не е ок да си 26-годишен мързел, който чопли семки на дивната у майка си. Но, когато виждате, че детето ви наистина се старае да си намери работа, интересува се, ходи на интервюта или само преди седмица са го уволнили от предишната му работа, няма нужда да наливате масло в огъня, като правите коментари, забележки или направо му крещите на тази тема.
Няма ли да завършиш тоя университет най-накрая?
Вероятно детето ви се води студент вече повече от пет години, за да си позволите да задавате този въпрос. Вероятно сте дали немалко пари за семестриални такси и всичко, което е било необходимо за издръжката на "хрантутника" и вероятно имате право да искате да знаете как тези средства ще ви бъдат възстановени, не говорим само като парична стойност, как те ще доведат до осъществяването в живота на вашето дете и последвалото от това ваше удовлетворение? Как? Никак. Щом детето ви вече е на тази възраст, оставете го само да взима решения. Дали ще завърши този университет, или не, си е негова работа. Дали ще започне да учи нещо друго или ще зареже всичко, защото ще е зает с новата си работа, също си е негов проблем. Когато детето ви е над 20, вече е малко късно да му мрънкате и да му се карате.
Кога ще се ожениш/омъжиш?
Може и да се изненадате, но много родители, след като децата им достигнат някаква възраст, започват постоянно да ги питат кога ще се задомят, кога ще им народят внуци и сами им лепват етикети като "стара мома", "непрокопсаник" и т.н. Родители, това, че вие сте решили да се бракувате и да имате деца, или пък че сте позволили "едно време" на някого да го реши вместо вас, си е ваш проблем. Оставете децата си сами да решават какво е добро за тях и как искат да живеят живота си. Не всички сме влакове и не всички искаме да се движим в коловози.
Кажи ми какво мислиш! Не си прав.
За последно сме запазили каймака на родителските критики. Искаме дебело да подчертаем, че колкото и възрастни, големи, успешни, известни, богати и т.н. да станете, за вашите родители вие ще сте невръстни деца без право на мнение. Пардон, имате право на мнение, но ако то не съвпада с тяхното, значи отново сте на фазата в четвърти клас, когато вашите мило ви нашепваха: "Келеш, нищо не разбираш!".
