Едно от най-лошите неща, които могат да се случат на едно дете е родителите му да не вярват в него. "Възрастните и децата враждуват затова, защото са от две различни раси. Различни раси и те никога не се срещат."1
И докато възрастните, за добро или лошо, вече имаме някакъв опит, защитни реакции и неизбежния от тях песимизъм, в света на децата всичко е възможно. Освен това за тях възрастните са хора, които могат и знаят всичко – нещо като супер хора или супергерои. А последното, което един супергерой иска да направи, е да разочарова онези, които вярват в него.
Родителите обаче често го правят. Понякога под въздействието на напрежение или защото са сърдити на целия свят, те изкарват тези си чувства по най-неподходящия начин – върху децата си.
А децата наистина могат да станат каквито поискат, нужно им е само едно – подкрепата на техните родители и вяра в техните възможности. Отношението на родителите към детето още от най-ранната му възраст имат голямо влияние върху самочувствието му, а и върху по-нататъшните му постижения в живота.
Най-общо казано, ако повтаряме на децата си "Не можеш да направиш това.", "Ох, много си смотан!", "Защо не си като съучениците си?!", "Майката и бащата на Иво са щастливци с такъв син.", "Колко пъти трябва да ти казвам..." и т.н., то детето ви няма да израсне много уверено във възможностите си или пък щастливо. Точно напротив – твърде възможно е да стане асоциално, да се затвори в себе си и да започне да крие агресия, която все някой ден и по някакъв начин ще избие.
Някои родители изпадат в другата крайност. Постоянно хвалят децата си за щяло и не щяло, плащат им ако трябва да свършат някаква домакинска работа, мислейки, че така ще ги научат на нещо или ги оставят да си правят каквото си искат, без да им правят забележка. Това също не би донесло нищо добро на детето, защото то ще израсне с убеждението, че всичко му е позволено и с високо самочувствие, което обаче може да не отговаря на възможностите му.
Единствените разумни съвети в тази област, които дават Fathers.com са: да оценявате постиженията на децата си – пред тях самите и пред други хора, да се опитвате да ги вдъхновявате за бъдещи цели, научете ги да си поставят постижими цели, да осъзнават разликата между мечтите и реалността, бъдете позитивни в нагласата си към тях. Вместо да им заповядвате и да им казвате какво ТРЯБВА да направят, кажете им какво бихте се радвали да направят. Показвайте им подкрепата си, особено когато виждате, че усилено се стараят. Нека да знаят, че ги обичате и вярвате в тях.
Затова ако синът ви днес ви каже, че иска някой ден да стане футболист, не му казвайте, че това е невъзможно, а му купете бутонки, без значение дали докато ги скъса от ритане, желанието му да стане професионален футболист ще се е изпарило.
1 Цитат от "Вино от глухарчета", Рей Бредбъри