Навръх Коледа, още от сутринта на празничния ден, в социалните мрежи се появиха доста притеснителни статуси. Каква била работата – един куп тийнейджъри, пък и не само, щастливи отишли до елхата още по тъмно, разкъсали опаковките на подаръците с нетърпеливи пръстчета и ... "О, ужас!". Желаният подарък не бил там. Всичките те, разбира се, искали iPhone или iPod, или iPad, или кой знае какъв Ай-нещо си, но получили друго – дреха, обувки или, да пази Господ, книга. Вместо да кажат "благодаря", недоволните деца изтичали обратно в стаята, за да накажат справедливо родителите си в мрежата. Статусите и коментарите били горе-долу със сходно звучете: "Без iPhone? Майната ти, мамо!", "Ш***на Коледа, брат ми получи iPad, a аз - атлас", "Мразя майка си, провали Коледа, като подари на всички глупави подаръци, къде ми е iPhonе-ът, кучко?", "Само аз не поличих iPhonе, ще се самоубия.", " Майка ми и баща ми са най-големите ши****ци на света, да пукнат дано, за дето не ми подариха проклет iPhone". Подобни излияния, изцедени от чистите и любящи душици на тийнейджърите предимно оттатък Океана, в мрежата има десетки, ако не и стотици. Сигурно и в нашето пространство те присъстват, но никой не си е направил труда да търси.
Някои от хубостниците се оплакват със същата сила и красноречие за това, че въпреки че са получили желания телефон, той е с цвят, който не им харесва. Това е положението - в домовете на тези хора има по едно симпатично чудовище, което седи в леговището си и ако те не засищат прищявките му, сипе огън и жупел. Тези деца са крайно разглезени, изпуснати и не заслужават дори да се говори за тях, но освен това те са и много показателни.
Те са наистина най-разглезените лекенца, които са се осмелили да напсуват родителите си, защото не са им играли по свирката, но това е само върхът на айсберга и показва крайния симптом на една всеобща тенденция. Децата навсякъде стават все по-разглезени и, което е дори по-лошо, заклети вещомани и материалисти. Единственото, което им се върти в главата, е "искам" и "какво ще ми купиш", парите за тях не струват нищо и ако родителите им нямат достатъчно, за да им купуват глупости, те ги мразят. Живеят с мисълта, че вещите са най-важното нещо, те са вещите си и трябва да имат пари, за да си ги доставят. Неотдавна, наистина неотдавна, защото аз го помня, имаше време, когато щом родителите нямаха пари, децата им не само, че не ги мразеха, ами правеха всичко по силите си, за да им помагат. Не един и двама мои приятели работеха в гимназията.
И през ум не ми минава да изпадам в банални разсъждения за разликата в поколенията и развалата на младите, но искам да кажа само едно: "Честито, господа, успяхте". Политиката, която започна да се налага от няколко години поголовно, даде резултат – поколението малки и жадни консуматорчета идват да изкупят (или да заставят някого да им ги купи) всички боклуци, които им покажат на монитора или телевизионния екран. Те са глуповати, разглезени и имат силно развито стадно чувство, трябва само някой да им каже, че нещо е модерно и те го искат, дори и да е ампулка стрихнин. След няколко години те ще са вече самостоятелни и цикълът ще е завършен, ще са се превърнали в огромна армия купувачи, които ще се интересуват само какво трябва, да - трябва, защото, сигурен съм, тези истерии са почти насилствени, да си купят. По времето на онзи съмнителен мислител Маркс стана ясно, че човек се съизмерва с работата, която може да извърши, днес човек е това, което може да купи.
Коледа е само една от посечените през кръста жертви на желанието за купуване. Ясно е на всички, че храмът на Рождество вече е не църквата, а е молът. Истерията с червените пазарски торби е факт и никой не може да направи нищо. Всичко започна с въпроса: "Какво искаш за Коледа?" и завърши с "Майната ти, мамо... къде ми iPhonе-ът?" Празникът е напът да капитулира тотално пред всеобщата нужда от вещи, която се е вселила в него. Символ на Коледа отдавна не е запалена свещ, не е елховото дръвче, не е дори глупавата коледна песен, символът е големият червен пакет с панделка, в който вероятно се мъдри някой iPad. Всички знаят, че дядо Коледа не съществува, но за съжаление и Коледа е напът да направи същото. Скоро ще се превърне в "Ден на пълните торби". В идеален ден за всички фирми и фирмички да пуснат пипалата си от евтина пластмаса и да издоят верните си потребители, като маскират служителите си с изкуствени бели бради.
Коледният дух е мъртъв, да живее консуматорският дух и разплаканото дете без iPhone, чието бъдещо мото е "купувам, следователно съществувам".