
Наясно сме, че във Викторианската епоха са се случвали доста странни неща, но една от най-странните и особено притеснителни традиции, за която ще ви разкажем сега, е фотографията с мъртви хора или популярна тогава като Постмортем фотографията. Днес подобна практика би се сметнала естествено за извратена и вероятно дори е престъпна, но тогава е нещо абсолютно нормално.
Да, в онези години може и да е било съвсем в реда на нещата да позираш до умрялата си леля, но днес тези снимки всяват ужас и провокират въпроси от сорта на "Защо, по дяволите?" и "Кому е нужно?". Вижте 21 семейни снимки с мъртви хора, за да разберете от какво произлиза възмущението ни.
1. Целта на тези снимки през Викторианската епоха е била семействата на починалите да имат скъп спомен с любим човек.
2. Заради това и много фотографи са правели така, че мъртъвците да изглеждат като живи.
3. Използвани са всякакви трикове, за да се имитира поведение на жив човек.
4. Един от похватите е около мъртвеца да се слагат любимите му неща. В случая - любимите кучета.
5. Или играчките на това момиченце.
6. А друг път похватът е покойникът да изглежда така, сякаш спи.
7. На тази снимка момиченцето вляво е изправено чрез специално устройство.
8. Забележете как е поставена ръката така, че да поддържа главата.
9. Обърнете внимание на нетипичната гънка на завесата. Сякаш някой придържа главата на момченцето.
10. Тук отново имаме изправяне чрез устройство.
11. Наистина е като жива.
12. Тук дори не е направен опит придържането да бъде прикрито.
13. Тук починалият е момиченцето. Фотографът добавя "живот" като ѝ рисува очите.
14. Без коментар.
15. С този тип фотографии семействата са се опитвали да запазят спомена по-дълго.
16. Мъката на родителите е изписана по всяка черта от лицата им.
17. Само си представете колко е било трудно на тази майка да позира с умрялото си детенце. В онези времена фотографията е много бавен процес.
18. Тук момичето е на фокус, а родителите ѝ са размазани, защото те са мръднали, а тя не...
19. Без коментар.
20. Ужасно.
21. Завинаги сестрички.
Едва ли има човек, който да оспори зловещия ефект, лъхащ от тези снимки. Едновременно с това обаче разбираме желанието на тези хора да запазят спомена за починалите си близки. В онези години този тип фотография е бил разпространен и напълно естествен избор. Изисква се много сила, за да може да понесеш по този начин мъката си.