5 романса, променили историята 2

В световната литература е пълно с примери за това как любовта не може да бъде възпрепятствана от нищо и никого. Колкото и да е трудна подобна развръзка, в реалния живот има немалко примери за това как любовта е променила съдбата не само на двама души, но и на цели нации. Вижте кои са най-съдбоносните авантюри в световната история.

Свещеният легион на Тива

В продължение на векове Спарта e водещата военна сила в Древна Елада. Никоя доминация обаче не продължава вечно и краят на спартанската такава идва в битката при Левктра. Когато стигат до града, непобедимите спартанци се изправят пред "Свещения легион" - бойна дивизия, съставена изцяло от... хомосексуалисти. Идеята за неговото създаване е на тиванския генерал Горгид, според когото легион, свързан от любов и приятелство, е непобедим. Когато двете армии се срещат, тиванците правят нещо невиждано – вместо да атакуват най-силно в центъра, каквато е била обичайната практика, те нападат отляво и внасят хаос в редиците на обърканите спартанци, което в крайна сметка води до поражението им. Великите спартанци са напляскани от банда меки китки.

Юстиниан и Теодора

През по-голямата част от управлението си Юстиниан не е особено популярен император. Данъците са високи, върлува чума, а това, че жена му е от низшите класи определено не му помага. Преди да стане императрица Теодора е една от най-известните актриси в Константинопол, което изобщо не е толкова престижно, колкото е днес. Точно обратното – по онова време "актриса" е синоним на "проститутка".

На 13 януари 532 година гражданите вдигат бунт и почти свалят властта. Те окупират Хиподрума и започват да скандират "Победа". Юстиниан се кани да напусне града, но жена му е категорична, че няма да предаде короната докато е жива. В крайна сметка бунтът е потушен, а Юстиниан остава в историята като императора, построил катедралата "Св. София".

Джузепе и Анита Гарибалди

Джузепе Гарибалди си спечелва популярност след неуспешния бунт в Пиемонт, Италия. Осъден на смърт, той бяга първо във Франция, а след това в Бразилия. Там среща Анита, която вече е женена, но съпругът ѝ я тормози и тя лесно взема решението да избяга с Джузепе. Анита често застава на бойното поле редом с него, като през 1840 повежда уругвайската войска срещу аржентинската армия, въпреки че е бременна в осмия месец.

През 1847 година двамата се връщат в Европа и организират бунт, след който за кратко е провъзгласена Римската република. След потушаването на бунта двамата повеждат бегълците към Франция. Анита обаче се разболява и умира на 4 август 1849 г. Въпреки че се жени повторно и организира успешната Италианска революция, Джузепе Гарибалди страда по любимата Анита чак до смъртта си през 1882 година.

Ернан Кортес и Малинче

По време на испанската експанзия в Мексико в началото на XVI век Малинче е подарена на европейците заедно с още 27 жени след като племето ѝ е покорено. Кортес веднага разбира важността ѝ, тъй като тя говори майски и нахуатл – двата най-разпространени езика в Америка по онова време. Като негова преводачка и впоследствие любовница Малинче многократно помага на Кортес при преговорите му с местното население. След брака ѝ с Кортес тя приема християнството и става известна като Доня Марина, а техният син – Мартин, е един от първите хора със смесена кръв в историята на Европа и Америка.

Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска

Изабела и Фердинанд никога не се били срещали, но слушали само хубави неща един за друг. Има обаче един голям проблем – братът на Изабела, Енрике IV, е твърдо решен да я ожени за някого от кралете на Португалия или Франция. Тя обаче се среща тайно с Фердинанд и не след дълго двамата се женят във Валядолид. Веднага им се налага да защитават щастието си – португалският крал е бесен от вързаната му тенекия, а в Кастилия назрява гражданско недоволство. В крайна сметка Изабела се справя с поданиците си, а Фердинанд сритва задника на своя кандидат-баджанак.

Обединението на Арагон и Кастилия и завладяването на Гранада – последното мюсюлманско кралство в Испания – слагат успешен край на испанската Реконкиста и двамата остават в историята като "Католическите монарси". Няколко години по-късно финансират експедицията на Христофор Колумб и богатствата на Новия свят препълват испанската хазна.