Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Три пъти тръгвам да пиша за "Кецове" и всеки път не знам откъде да започна. Признавам си, че ме бе обзел неясен скептицизъм преди да изгледам новия български филм. Въпреки че извън България режисьорският дебют на Валери Йорданов, който направи "Кецове" заедно с Иван Владимиров, предизвика фурор и дори накара дъщерята на Чарли Чаплин - Джералдин Чаплин да обуе кецове, аз си имах едно наум. Защо, не ми е ясно. Оказа се обаче, че филмът е изненадващо добър.
Сюжетът разказва за няколко младежи, които не се чувстват уютно в града. По една или друга причина животът им тръгва в посока, която не им се нрави и те решават, че е най-добре да избягат. И се срещат на място на брега на морето, където са свободни да крещят, да танцуват и да правят каквото си искат.
На плажа заживява Ема, която по принцип работи на строеж, бие се и мрази да ѝ казват "мацка". Заедно с нея идва Сивия, който умее да мълчи по всякакви теми, а когато каже нещо, то е винаги точно на място. Двамата се срещат с Коса и Малкия, които след лични проблеми и сбиване със служители на МВР също са се махнали от града. Освен тях на плажа се озовават един актьор и негов приятел - и двамата с любовни несгоди. Компанията се сближава и заживява в свобода и размисъл на брега на морето. Тяхното ежедневие е само музика и любов, а бягството от града изглежда като най-правилното им решение. И това е така докато не се срещат с градските хора, искащи да опитомят това последно райско кътче в България.
През цялото време актьорът (в ролята Иван Бърнев) снима филм със своята камера, с идеята един ден да го изпрати на своята любима, която е в чужбина и адски много му липсва. От време на време камерата улавя и главните персонажи, които без да се усетят разтварят черупките си на непукисти-хипита и разказват за всичко, което обичат, мразят и идеите, които носят в себе си.
Историята не е толкова идилична, колкото може би ви изглежда на пръв прочит. Свободата на този прекрасен плаж води до усложнения като любов и ревност, но тези емоционални състояния, слава богу, не са повод за клиширани завои в сюжета. Валери Йорданов се е справил страхотно със сценария на "Кецове" и е успял да избяга от изкушения, които неизбежно дебнат всеки, захванал се с тази работа. Освен на финала, който притежава излишно уточнение, без което филмът щеше направо да "звънне". Но дори и с този съвсем малък недостатък, "Кецове" не губи от своята свежест, оригиналност и актуалност.
В главните роли са Ина Николова, Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов и Иво Аръков. Именно Аръков, който вероятно познавате от ролята му в постановката на Явор Гърдев "Козата или коя е Силвия", прави изключително впечатление и застава абсолютно равноправно до имената на вече известните актьори около него. Ина Николова пък е адски специфична и запомняща се, което е безценно за толкова важен персонаж като нейния.
Кецовете са удобни и с тях човек винаги може да избяга – подобна е теорията на Ема в "Кецове". Героите във филма искат да избягат от ограниченията на градската среда, от правилата и нормите, които не са създадени от и за тях. Намират плажа, който им дава цялата свобода, от която се нуждаят, но отново градът е онзи, който заплашва съществуването им. И ако си представим, че "Кецове" може да бъде нашият плаж-спасение, поне за два часа, то най-добре го посетете. Няма безгрешни филми, или поне все още няма такива български заглавия. "Кецове" обаче се приближава до тях.
Филмът тръгва по кината на 28 октомври, а в нашата галерия можете да видите снимки от официалната премиера, която бе снощи.
