Ревю на "Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част II" 0

Всички отдавна бяхме наясно как ще приключи екранизацията на антиутопичната трилогия "Игрите на глада". Не говоря за сюжета – имам предвид реакцията на последния, четвърти филм. Колкото и доводи да се намерят в полза на разделянето на "Сойка-присмехулка" по средата в името на "достоверност" и почти буквално предаване на екрана на съчиненото от Сюзан Колинс, "сервирането" ѝ в този вид уби всичко – и емоцията от съпреживяването, и акумулирането на напрежение, и ритъма на разказа. Уби и желанието на ентусиазирания зрител да открие онази любима "добавена стойност", която киното предлага на романа, повеждайки го към екрана.

Най-мъчно ми е, когато се стигне до "знаех си!" Не, всъщност това е второто стъпало – най-отгоре на омразната висота стои "изваждането от филма". Признавам си, че с последното творение на Франсис Лорънс не стигнах дотам – почти веднага след началото си потънах успешно в познатия (вече) свят и проследих (отдавна) известния сюжет. И след края дойде ред на ужасното "знаех си!" – предчувствах, творческият екип ще задълбае в рутина и "айде-да-свършваме-вече"; очаквах, че ще има опити за визуални акценти – за разсейване на по-невнимателните зрители; видя се от рекламната кампания, че вече не е останала никаква креативна енергия и от вайръл-идеите в нет-а преди първата и втората част няма и помен... Вероятно "Игрите на глада: е един от най-подробно отразяваните кинопроекти на сайта, и може да откриете доста коментари по темата – за рекламните кампании, за режисьорските рокади, за избора на актьори. Лайтмотивът "знаех си!" се прокрадва почти навсякъде в последните 12 месеца. Защото най-голямата грешка на Lionsgate беше осигуряването на тази "времева пропаст" между двете части на заключителната история! Така и така бяха снимали всичко накуп, много по-добре щеше да бъде, ако бяха решили да се забавят, за да се монтират/финализират и двата епизода, и да ги пуснат един след друг – буквално седмица след седмица, за да може при желание да се гледат двете части непосредствено една след друга. Сигурна съм, че при такъв "сценарий" реакцията спрямо четвъртия филм щеше да е различна!

Защото "Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част II" си е направена свръх-професионално. Историята продължава оттам, където свърши част I – Катнис Евърдийн се възстановява след неочаквания изблик на жестокост от страна на Пийта – спасен от лапите на Капитола, но с отровени съзнание и спомени. Сойката-присмехулка се е фокусирала върху конкретна цел – да убие президента Сноу! Тя иска да отмъсти и да оцелее – без задни мисли, без амбиции за лидерство, без яснота дори кого от двамата си любими младежи обича, а също дали въобще и как точно... Един ýдарен и телевизионно-пропаганден отряд потегля към Капитола, за да демонстрират "показно" как се прави революция (и отново – вездесъщото лицемерие на реалити-формата!), а символът на бунта си прави лични планове незнайно как да проникне до двореца на президента, готова за това последно и задължително убийство. Но, както иронично подхвърля Финик Одеър, започват 76-ите "игри на глада" – навсякъде в столицата са заложени гейм-мейкърски убийствени "клопки" и ще е жесток късмет, ако бунтовниците успеят да завземат града. Следват гонитби, екшън, разкрития, развръзка... и свръх-захарен финал, който си е такъв и на книга, но като го видиш на екрана, ти се иска незабавно да се изпариш от киносалона... То бива буквализъм, господин Лорънс, то бива буквална екранизация, ама чак дотам ли?! Е, да – очевидно е навлязъл толкова навътре в света на авторката, че може да режисира и насън. То малко и така изглежда – като сомнамбулска разходка из познати сцени на действието. Кой, кога и дали е работил с актьорите? И ако беше обърнал повече внимание на развитието на образите на главните действащи лица, дали пък цялостното усещане за филма нямаше да се промени?!

Цялото ревю за "Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част II" ще откриете в Operation Kino.