Петя Евлогиева: Екипът, който работи по "Златната ябълка", е пример, че в България се случва нещо хубаво 0

Петя е от хората, които някак си успяват да бъдат всичко в едно. Майка, съпруга, художник, татуист и успоредно с това да се занимава с невероятно много проекти. С Петя се срещаме по повод новия трейлър на изключителния български проект "Златната ябълка", но говорим и за ArtCore Tattoo, изкуството и че картинките не са само за деца.

За начало представи ни се с няколко думи. Как се казваш и с какво се занимаваш? Коя е Петя?

Казвам се Петя Евлогиева, коя съм и аз се загубих малко в последно време. Занимавам се с татуировки от 6 години, като цяло с рисуване. Участвам в проекта "Златната ябълка" и съм асистент аниматор там, от време на време и с дизайна помагам. Иначе правя и изложби, покрай децата ми се занимавам с някакви мероприятия - с доста неща.

Супер. Хайде да си поговорим за най-актуалното в момента – "Златната ябълка". Как се роди идеята и как се случи? Кажи ни всичко.

Идеята си е на Митко Петков, който е създателят на самата "Ябълка". Всъщност ние с Митко работихме заедно в Gameloft преди години, после той замина да учи във Великобритания и там работеше за Cartoon Network. Преди 3 години се върна, обади се да се видим и ми разказа за проекта. Започнах в началото да правя някакви дизайни, но честно казано не се вписах тогава в стила. Бях по-тату настроена и просто не ми се получаваше. В един момент отказах, но "Златната ябълка" си ми остана по душа и сърце. Ако си говорим честно, кофтито на цялата работа е, че няма пари още, липсва финансиране и всички работим на доброволни начала. Парите никога не са ми били мотив да правя каквото и да е, но в един момент в живота става така, че нещата, които носят пари, ти взимат цялото време.

По-активно се завърнах към проекта преди една година, когато вече бяха започнали да правят промо и Митко ме покани да им помогна с някои неща. Като видях вече всичките герои измислени, успях да си го представя.

Митко и продуцентката Ели (Елена Рапонджиева – бел. авт.) решиха, че ако направим трейлър, имаме повече шанс да намерим финансиране за проекта. Защото досега показваме само някакви картинки, които всъщност са много яки и на базата само на тях имахме около 10 хил. последователи във Facebook, което е доста показателно. Разбира се, с един трейлър няма как да покажем всичко – цялата измислица. Реално има сценарии за два сезона по 24 серии - вътре в него има толкова много магия.

Това, което най-много ми харесва, е, че "Ябълката" е представена изключително съвременно, но е базирана на българския фолклор. То си е една фентъзи история.

Не е ли това, което именно вълнува и се харесва на хората?

Да, това е нещо ново и не е преразказана приказката за Златната ябълка или както четох някъде - "Нов прочит на Златната ябълка", няма нищо такова. Това е една съвсем нова история, с фолклорните български елементи – таласъми, караконджули, самодиви и т.н. Нещото, което също е много интересно, са шевиците, които са уникални и много български, цялата идея на Митко е много добра.

Най-важното е, че на 16 ноември излезе трейлърът на проекта, като за цел имаме 1 милион гледания за 10 дни, важно е да го популяризираме максимално. Ако успеем, на 23 ноември ще пуснем проект в Kickstarter, като идеята е да имаме по-голямо основание да искаме пари.

Чудесно, стискаме палци. Кажи ни колко души работят по проекта?

Ами като основна част мисля, че са около 26. Сред тях са дизайнери, озвучители, продуценти, самите техническо-рисуващи не сме толкова много. Главният ни дизайнер е Светла Радивоева -  работи като CG аниматор в Walt Disney Animation Studios. Почти цялата анимация е на Станислав Цветков-Стани, на когото аз помагах. Звукът е на Георги Стрезов. Момчил Степанов е гласът на Влад, а Милица Гладнишка е гласът на Пакостина. Също така Рут Колева и Поли Генова ще се включат към нашата кампания. Рут ми е приятелка, тя се татуира при нас, а Поли е симпатичният агент.

А озвучението на български или на английски език ще бъде?

Ще бъде и на български, и на английски. В трейлъра няма реплики, но самите серии ще се пускат и на двата езика. Но честно казано не съм много наясно с продуцентската страна на нещата. Това, което мога да кажа, е, че в началото се обърнахме към почти всички медии, но явно пари няма! Истината е, че хората не виждат нищо в картинките, имам предвид хората с парите. Изобщо нямат представа колко е сложно и колко време отнема. Например една сцена, в която има петдесетина рисунки, само моята част се върши 3 дни плътно. Отделно някой преди това го е анимирал, друг трябва да го композира, трети да го оцвети. Всичко това са пари, които трябва да платиш на тези хора. Има и друго - с екипа, с който разполагаме в момента, не можем да стартираме. В момента, в който успеем да намерим финансиране, ние трябва да обучим хора и да направим по-голям екип.

Абсолютно, то за "Семейство Симпсън" работят два екипа по над 100 души.

Точно така. Аз преди да започна да се занимавам с татуировки, работих по разни продукции като филма на Warner Bros "Kleiner Dodo". Ние бяхме 30 души екип в България и само асистентската ни работа отне половин година за около 6 мин. Та опитвам се да кажа, че това е огромна индустрия.

Има такова клиширано мнение в България, че картинките са за деца. Ти как мислиш?

Не знам дали е навсякъде, но мен доста често ме питат: "Ти ли правиш това детско?", "Вие ли правите това детско?", "Кой прави това детско?".

Ама то не е детско.

Не е. Аз имам един проект, който се казва "Лиска" и тръгна като илюстрации на моето ежедневие, ама тая лиска не е детска, просто е рисувана. Питали са ме още: "Ти ли правиш детските татуировки?".

Това сериозно ли?

Ами да. Беше ужас в началото, докато се наложи. Казваха ми да се махам с тези детски рисунки и разни такива. В началото правих по една татуировка на 2 седмици - никой не искаше. Докато се наложиш е доста трудно, то винаги се налагаш, никога не трябва да спираш, ако веднъж си повярваш, си приключил. Аз лично по два пъти в седмицата се отказвам завинаги (смее се), ама то при мен няма угодия.

Разкажи ни нещо около ArtCore Tattoo. Успяхте да се наложите като едно от най-успешните студия за татуировки в София.

Ами идеята се роди на Генчо (мъж на Петя – бел. авт.) в главата преди 15 години (смее се). Генчо татуира от 12 години професионално, преди работеше в Trip House, а аз после се зарибих и така вече 6-7 години. Когато бях бременна с второто дете решихме, че е крайно време да си имаме нещо наше. Първо отворихме на улица Солунска, но после се преместихме и вече 4 години сме на улица Хан Крум 38. То си е семеен бизнес, помагаме си и така успяваме да се справим - с децата, животните и всичките мероприятия, с които се занимаваме.

Имаш изключително интересен стил на рисуване. Откъде дойде той?

Ами мисля, че от анимацията. Защото това съм работила и това съм завършила. Всъщност аз нямах за цел да ставам татуист, то просто така си дойде. Направих няколко татуировки на мои приятели и то пък взе, че ми се получи техниката. В началото беше много трудно, почти се бяхме отказали. Даже с Генчо си мислихме да емигрираме. После изведнъж тръгна, може би е момента, в който спрях да се напрягам и всичко си дойде на мястото.

Онзи ден, когато се чудих дали ще можем да намерим пари за "Златната ябълка", се сетих как преди 5 години казах на Генчо: "Представяш ли си някой ден да дойде някой да си запише час и аз да му кажа, че нямам часове този месец?". А сега вървя с 5 месеца напред и всичко е запазено. Щом това е възможно, и "Ябълката" е възможна.

Знам, че хората се кефят на дивотии, но има и много умни хора, които имат стойностни интереси и си ги следят. И това, което казват, че младите затъпявали и нямало вече мислещи хора изобщо не е вярно. Всеки ден се срещам с нови млади хора, които са умни, разумни и много готини. Според мен във всяка едно поколение си има умни хора и зациклили и затъпели.

То май всяко едно поколение обвинява по-младото.

Ами да. Не е вярно, че всичко затъпява. Виждаме го. Например мацката, която ни е технически консултант анимация, е на 24-25 години – Тея (Теодора Филипова – бел. авт.) е учила "Илюстрация и анимация" в Милано, където вече самата тя преподава. Марти (Марта Андреева – бел. авт.) е на 23 години, учи в Германия и всичките artwork-ове, които излизат през два дни, ги прави тя. Просто всички хора, които работят по този проект, са невероятни и са пример, че в България се случва нещо хубаво.

Много правилно. Като за финал - някакви нови проекти, които предстоят?

Участвам в една изложба, тя не е лична, а съвместна. Казва се "Голямото Завръщане" и е в Софийски университет в Ректората. Става въпрос за картини с изчезващи или изчезнали видове от България. Много е интересно. Художниците трябваше да си изберат по 3 неща, които да представят от животните и растенията. Наистина добре се е получило. Сега от 20 до 22 ноември сме на Tattoo Expo в Триест, Италия, заедно с Момчи, Димо и Рики от AnonymousTattoo.