Пет клишета в американското кино
5
Часовникът спира в часа на смъртта
4
Затворниците и надзирателите разпускат заедно
2
Всички се страхуват от клоуни
1
Един куршум за сто човека
Американското кино е най-разпространеното кино у нас. Факт, тъжен, но неизбежен. Не това е темата на днешната ни класация обаче. Сега ще си поговорим за едни специфични ситуации, сцени, теми или само мотиви, които вечно присъстват в Холивудското кино и то най-вече в онова – най-комерсиалното. Лично аз не обичам да го гледам и рядко попадам на някой нов американски филм, който да ми хареса. Но всеки с вкуса си.
Независимо дали харесвате, или не, американското кино, няма как да не сте забелязали едни вечно повтарящи се мотиви, които циркулират из сюжетите на филмите. Сега ще ви представя пет от тях, като съм ги подредила в ред, който кореспондира на моята степен на търпимост. Вие имате право да ги подреждате както си искате.
Ако куршум прониже циферблата, сме склонни да повярваме, че механизмът му ще се скапе и стрелките ще замръзнат. Да, ама това някак не е възможно да се случва в повечето пъти, в които някой персонаж е убит в някой филм. Разбира се, има обяснение защо това е предпочитан похват от някои филмови режисьори и сценаристи. Спирането на часовника в часа на смъртта е чудесна помощ за сюжетното действие. Така се дава важна насока, ако в сценария има разследване и не е нужно някой да се чуди как и защо полицаите са се ориентирали. Освен това, така и зрителите знаят част от уликите и се чувстват по-дълбоко замесени в целия този съспенс, made in USA.
Предполагам се сещате за филмите "Свободна игра" от 1974 г. и 2005 г. и "Гаднярът" от 2001 г. Там сюжетите са едни и същи – затворници и техните надзиратели в много строго охраняван затвор са във вражда и понеже няма как да разрешат дългогодишните си дрязги, си спретват футболен мач. И лишените от свобода, и техните надзиратели си имат лидер, шеф или просто тартор, който е капитан на отбора и чиято злоба и съответно роля е по-голяма.
Принципно не съм против тези сюжети, но ми се струва, че малко са попрекали с мотива.
Звучи ли ви позната следната ситуация: мъж и жена стоят пред олтара. Попът изговаря познатите слова. Гостите пазят развълнувана тишина и току си шушнат разни неща. Идва моментът с култовата реплика: "Ако някой знае причина, поради която този брак да не се сътои, да каже или да замълчи завинаги." Следва трясък, вратата на църквата се отваря рязко. През нея минава запъхтян мъж, рошав и видимо изтерзан. Всички го разпознават. Той се спира точно до булката и задъхан ѝ казва нещо от сорта на: "Мила, бях тъп, а ти си страхотна. Обичам те, остави го този охлюв. Ожени се за мен! (пада на колене)." Тук вариантите са два – булката веднага се съгласява и след минути вече е омъжена за новодошлия, или повдига роклята си и избягва с отчаян вид на лицето.
Излиза, че в тоя живот човек като се жени всъщност иска да сключи брак с друг и май изобщо не е сигурен в решението си. А за мен това е едно от най-големите клишета в американското кино.
Вие не се страхувате от клоуни? Странно, защото според американските филми абсолютно всеки мрази и се страхува от клоуните. Това, разбира се, започва още от ранна детска възраст (наздраве, Фройд!), защото на всички детски рождени дни непременно се кани такъв гост. Неговата цел е да залисва децата, докато родителите си почиват, пийват и създават интриги в другата стая. Ужас. Веднага съзнанието ми се насочва към "То" на Стивън Кинг и без да преувелича ще кажа, че хиляди пъти предпочитам книги като неговата, отколкото филми с подобен мотив в тях.
За мен най-голямото и вечно клише в американските филми е в екшън заглавията. Понеже там най-често ставаме свидетели на ожесточени престрелки, нормално е и именно в този жанр най-често да го "засичаме". Става дума за онези сцени, в които добрият герой е преследван от няколко лоши. Всички са снабдени с оръжия, но лошите са с по-мощни. Нашият човек е обстрелван редовно. Чрез претъркулвания, подскоци и множество лъжливи движения обаче избягва всеки куршум. В един момент на добрия му се налага да стреля срещу лошите. С първите три изстрела сваля трима от враговете си. Следва ново претъркулване. Изправя се и с нови два изстрела убива и последните двама свои немезиси. Равносметката е, че те са произвели няколко десетки изстрела, но нито един от тях не е засегнал протагониста. За сметка на това, той само с 6-7 куршума се справя с всичките.
Виждаме подобни сцени непрекъснато, но вече толкова сме свикнали с тях, че изобщо не ни правят впечатление. Е, за мен това е най-голямото американско клише.