Парите в европейския футбол са твърде много 0

През 1977 г. английският отбор Ливърпул продава двукратния носител на "Златна топка" - Кевин Кийгън, на немския Хамбург. Сумата, за която е продаден Кийгън, е 500 000 паунда.

През 2009 г., когато светът се мъчи да излезе от най-сериозната финансова криза за последните десетилетия, Манчестър Юнайтед продава Кристиано Роналдо на испанския Реал Мадрид за умопомрачителните 80 милиона паунда. Безспорно Роналдо е голова машина, но дали наистина струва 160 пъти повече от Кийгън? Този въпрос си задават трима колеги от Ройтерс, а ние ще ви запознаем и с отговорите им.

Ако всички поскъпвания във футбола се бяха случвали както в реалния свят в периода между 1977 г. и 2009 г., то Кристиано Роналдо е трябвало да струва около 2,3 милиона паунда. Но, както знаем, финансите в съвременния футбол нямат нищо общо с реалността. Все още никой не е подобрил рекорда за трансфера на Роналдо, но въпреки това за съвсем нормални се смятат продажби на играчи за около 30-40 милиона паунда. Разбира се, в бомбастичните трансфери не влизат заплатите на самите играчи, които също скочиха неимоверно. В договора на CR7 пише, че в последната година в Реал Мадрид португалецът ще взима по 556 000 паунда на седмица.

От УЕФА обаче искат да променят случващото се. За да спрат това харчене, от европейската футболна асоциация създадоха нови правила, с които задължават клубовете да харчат толкова, колкото печелят. Нововъведените ограничения, които са наречени Финансов Феър Плей (Football Fair Play), влизат в сила точно сега, когато е началото на повечето европейски първенства. Футболните клубове ще разполагат с две години, в които да балансират финансовите си отчети. Ако до сезон 2013/2014 не достигнат изискванията, от УЕФА ще ги изключат от турнира Шампионска лига. Това ще коства загуби за клубовете, които печелят от телевизионни права, реклама и продажби на мърчъндайз.

Според генералния секретар на УЕФА, Джани Инфантино, само през 2009 г. загубите за европейския футбол се равняват на 1.2 милиарда евро, което красноречиво говори, че футболните босове не могат да продължават да харчат толкова много. Много специалисти обаче са скептични. Те смятат, че големите клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Барселона, Реал Мадрид, Интер и др. ще намерят начин да заобиколят правилата. Коментира се и абсолютната невъзможност на УЕФА да спре тези тимове от участие в големите турнири, тъй като така милиони фенове ще бъдат ощетени, а приходите на организацията също ще намалеят драстично.

Инициатор на Football Fair Play е Мишел Платини, а неговата цел е да премахне връзката между парите и успеха на терена. Отличен пример, с който да се онагледи казаното, е руският олигарх Роман Абрамович, който купи лондонския тим Челси през 2003 г. и само за първите пет години похарчи 600 милиона паунда. Откакто Абрамович притежава Челси, "сините" са спечелили три титли и три купи на страната, а през 2008 г. играха финал в Шампионска лига.

През последните няколко години обаче харчовете на Челси бяха засенчени от тези на Манчестър Сити и собственика на клуба Шейх Мансур. Мансур изхарчи повече от 600 милиона паунда за клуба, откакто го купи през 2009 г. Резултатът: Сити спечели купата на Англия през сезон 2010/2011, а това бе първият трофей за "гражданите" от 1976 г. насам.

На хартия, новите правила на УЕФА целят да ударят точно такива отбори и да принудят богатите им собственици да спрат да наливат лични пари. Вместо това, УЕФА иска да накара клубовете да разчитат на това, което сами спечелят. Скептиците отново се намесват и посочват, че собствениците могат да налеят пари в клубната каса и да ги декларират като печалба от измислени спонсорства. Нещо подобно се случи именно с Манчестър Сити. Наскоро клубът подписа 10-годишен договор за спонсорство с Etihad Airways на стойност 400 милиона паунда. Въпросните авиолинии са създадени от полубрата на Шейх Мансур, който, ако сте забравили, управлява Абу Даби.

Инфантино, който преди е работил като съветник в италианската Сериа А и испанската Примера, уверено е заявил, че правилата ще важат за абсолютно всички клубове. "Клубовете знаят правилата и са наясно какво точно трябва да направят." От УЕФА за казали, че ще проверяват всички сделки за спонсорство, за да са сигурни, че няма да има фиктивни между тях.

И все пак, в момента телевизионните права са най-големият източник на финанси за повечето водещи отбори. Това важи особено за Испания, където играят двата най-богати отбора в Европа - Реал Мадрид и Барселона. Тези два тима могат да продават телевизионните си права, както сметнат за добре, за разлика от английските и повечето европейски, където правата са колективни, а печалбите се делят. И "каталунците" и "белият балет" печелят около 150 милиона евро годишно само от телевизионни права. За сравнение, Манчестър Юнайтед е спечелил 60 милиона паунда за миналия сезон.

Financial Fair Play няма да се прилага при харченето на пари за инфраструктура, което вероятно ще стимулира клубовете без собствени стадиони, да построят такива. На година немският Байерн Мюнхен печели по около 67 милиона евро само от билети.

Най-добрият начин обаче тимовете да балансират финансите си, е да намалят заплатите на футболистите. Около 2/3 от харчовете на клубовете в петте най-силни първенства в Европа са за заплати. През сезон 2009/2010 Барселона е платил 235 милиона евро за възнаграждения на играчи. За да се спре купуването на скъпи футболисти, може да се влагат пари в школите, което също ще бъде поощрявано от УЕФА.

Така или иначе, правилата трябва да се спазват от всички. Интересно ще бъде да видим след няколко години кой какво е направил. "Реалността трябва да се намеси и да върне рационалното във футбола, защото ми се струва, че в този спорт всички са полудели.", казва Инфантини.

Кимайки, ние се съгласяваме.