Луната не принадлежи на никого. 67-ият космически договор (вид космическа конституция) забранява на държавите да присвояват Луната или други небесни обекти. През 1979 г. 13 държави подписват споразумението, в което се посочва, че Луната е общо наследство на човечеството и нейната повърхност не може да бъде собственост на никоя държава, компания или индивид. Така че да си купиш парцел на Луната в случай на апокалипсис не работи. Въпреки че САЩ, Китай и Русия не са подписали това споразумение, така че има някаква вратичка.
Можеш обаче да използваш ресурсите на небесните тела. Такъв закон бе приет преди няколко години в САЩ и Люксембург. Всеки гражданин може да извлича минерали върху небесно тяло (астероид или сателит) и да ги продава за своя полза. Ей сега отиваме на някой астероид да копаем...
Малки държави като Португалия, Парагвай и Люксембург отвориха собствени космически агенции през последните 10 години. Постепенно те планират да завладеят космоса и сега започват да работят с частни компании, за да улеснят целия процес. Ако преди космическите лидери винаги са били САЩ, Русия, Китай и Япония, то в близко бъдеще всичко може да се промени. От една страна, това се дължи на факта, че изстрелването на ракети и сателити в космоса стана много по-евтино - сега малките страни могат да си го позволят. От друга страна, космическото проучване се превърна в доходоносен бизнес: космическият туризъм и добивът на суровини за астероиди се появяват, така че дори малките държави не искат да се лишават от такава възможност.