От няколко дни и по-точно от неделя, когато в The New York Times бе публикувана статията на американския бизнесмен и един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет, думите му не спират да бъдат
предъвквани от световните и родните медии.
И сигурно има защо. Статията се казва "Stop Coddling the Super-Rich", което бих превела като "Престанете да глезите супер богатите". Накратко в нея г-н Уорън Бъфет иска и ясно застава зад идеята
богатите хора в Америка да плащат по-високи данъци. В това той вижда начин за справяне с финансовите проблеми, пред които САЩ се изправени след понижаването на кредитния рейтинг на страната от
агенцията Standard & Poor’s. Оценката на САЩ бе понижена за първи път от далечната 1917 г. По този начин те бяха наказани за високия си бюджетен дефицит. Според Уорън Бъфет милионерите и
милиардерите могат да се включат в поисканата от правителството "shared sacrifice” ("споделена саможертва") като плащат по-високи данъци. Още повече милиардерът признава, че той, както и неговите
супер богати приятели са останали незасегнати от финансовата криза, но тежестта пада върху бедните хора и хората от средната класа.
Искам да преведа и да се спра само на един, според мен ключов, откъс от статията на Уорън Бъфет. Той пише:
"Миналата година федералният данък, както и другите данъци, които съм платил, възлизат общо на 6 938 744 долара. Изглежда сякаш това са много пари. Но аз съм платил само 17,4 % от облагаемия ми с данъци доход и това е всъщност по-нисък процент от онзи, платен от другите 20 човека в нашия офис. Техните данъчни задължения варираха от 33% до 41 %, средно 36 %."
Няма нужда да чета повече или да разбирам повече от финанси. Вече съм сигурна, че САЩ ще се оправят. И не само защото са консуматор на мозъци, защото понижаването на тази оценка, както чух един коментар днес е "все едно да им напишат не 6, а 6 -", не защото там живеят много богати хора. А защото техните богати хора са осъзнали, че има моменти, когато трябва не само да се взима от държавата, но и да се дава. И то не само когато някой го иска от тях. Причината да съм толкова озадачена и дори потресена от статията на Уорън Бъфет е, че той сам предприема тази инициатива. Разбира се, това може да се тълкува по много начини, но важен е фактът: Обявеният от списание Forbes за най-богат човек в света за 2008 г. иска богатите да плащат по-високи данъци.
Това е прецедент. Знам, че няма място за сравнение, но не мога да си представя как някой от най-богатите хора в България публично първо обявява данъците, които плаща (само си спомнете разследванията на данъчните служби за доходите на звездите през последните години и старанието на същите тези звезди да скрият реалните си доходи) и да заяви, че тези данъци са му малко, че иска да плаща още и още по-високи, защото в това вижда начин страната му да се справи с кризата.
Честно да ви кажа не си пожелавам шума и необятните възможности на Ню Йорк, казината на Лас Вегас, Статуята на свободата, Белият дом, Метрополитън и т.н. Искам да имахме богатите хора на САЩ. Може би не с толкова много пари, но със същото съзнание.