Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Според данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомани, в България броят на проблемно употребяващите хероин се увеличава с 2-3000 души годишно, от тях 95% са на възраст до 30 години. Днес неограниченият достъп прави употребата на наркотици изключително наболял и разпространен проблем не само в България, но и по света. За жалост, твърде често злоупотребата с наркотични вещества се приема като нещо нормално, а зависимите осъзнават пристрастеността си, едва когато животът им е почти неспасяем. Стотици такива хора са преминали през Православен център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. Боян Енравота" в гр. Варна. Близо 160 от тях са се излекували напълно от порока и днес водят нормален живот.
Официално центърът е създаден през 2004 г. от отец Георги Фотакиев, а програмата е уникална и единствена по рода си в България, базирана на православната духовност. В няколко поредни материала ще ви запознаем с четири личности, които са преодолели своята зависимост, преминавайки успешно програмата за духовно обгрижване. Всеки от тях има своя история, своя индивидуалност и лична драма. Надяваме се чрез тях да дадем надежда на много родители и приятели на наркозависими, че изход от страшния порок има, при това с повече от положителен край.
Преди това обаче ще ви запознаем с отец Георги, с неговата дарба и с методите, чрез които той и екипът му успяват да дадат нов старт в живота на толкова много хора.
Отец Георги, кога за пръв път се сблъскахте със съдбата на наркозависимите?
Беше през 1998 г. Една майка ме помоли да разговарям със сина ѝ, който беше наркозависим. Отидох у тях и видях един безпомощен човек, напук на всеобщното мнение, че наркоманите са животни, изнасилвачи, крадци и убийци. Момчето беше без зъби, кльощав, не приличаше на човек. Започнахме да си говорим, не излизаше никъде, говореше само с мен. Впоследствие взе решение да спре окончателно с наркотиците, защото от болницата му казаха, че му остават няколко седмици живот. След като се изчисти, започна да идва на литургия всяка неделя, а разговорите продължаваха и ефектът беше траен. Впоследствие при мен започнаха да идват и други момчета с такива проблеми.
Как се стигна до построяването на центъра?
В самото начало момчетата, които се лекуваха, настанявах у дома. Желаещите обаче се увеличаваха, идваха хора от цяла България, а впоследствие и от други държави. През 1999 г. една жена си беше купила стара къща, която искаше да събори, за да си построи нова. Тогава с парите, които изкарвах, наех камион и с 5 момчета, които по това време живееха вкъщи, помогнахме със събарянето на постройката и изнесохме на ръце всичко, което щеше да ни е от полза. С тези материали и с помощта на вече излекуваните момчета, през 2001 г. построихме неделно училище в двора на нашия храм "Св. Цар Борис". То се превърна в спално помещение на лекуващите се. Тогава обаче програмата не съществуваше официално. Днес тази постройка е единият от двата модула на центъра за духовно обгрижване на наркозависими, а неделното училище преместихме в друга сграда, отново в двора на църквата.
Бившето неделно училище, понастоящем един от двата модула на ЦПДОН "Св. Боян Енравота"
Кога започнахте официално да се занимавате с обгрижване на наркозависими?
Тъй като нямаше сериозен контрол, момчетата, които бяха отседнали в неделното училище, често излизаха, надрусваха се и се връщаха. Тогава събрах 12-13 вече излекувани младежи и им предложих да започнем сериозно да се занимаваме с духовно обгрижване на наркозависими. Получихме благословията на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и през 2004 г. центърът започна да функционира в сегашния си вид.
Каква е същността на духовното обгрижване?
Всеки от нас има лична дарба и се стреми да разбере каква е тя. Когато я открием обаче, трябва да сме готови да дадем живота си, за да помогнем чрез нея на другите. Аз осъзнах своята дарба и когато решихме да правим центъра, попитах тези момчета, които бяха отседнали вкъщи по време на лечението си, какво от това, което сме говорили, им е помогнало. Оказа се, че в един и същи период от време, независимо един от друг, защото те живееха вкъщи по различно време, съм говорил с тях по определени теми, които съвпадат за всички, без да съм ги подготвял предварително. Започвайки да се занимаваме сериозно с помощ на наркозависими, разписахме тези теми и ги подредихме в програма, която днес е в основата на духовното обгрижване.
От колко сгради се състои центърът днес?
В сградата на бившето неделното училище днес живеят вече излекуваните момчета. Там протича вторият етап от лечението им, наречен ресоциализация. Това е периодът, в който се борим за успешна социализация на индивида и подобряването на социалните му взаимоотношения с близките, след като зависимостта е преодоляна. В другата сграда, която ни е предоставена от Областната управа на гр. Варна, за което им благодарим, са настанени тези, чието лечение е в активна фаза.
Спалнята на наркозависимите, които са в активна фаза на лечение
Само момчета ли могат да бъдат настанени в центъра?
Не, има и момичета, но те се настаняват отделно, защото все още не разполагаме с женски център за духовно обгрижване. Някои от тях гледаме в домовете си, за други наемаме квартири. Вече около 10 момичета са прекратили употребата на наркотични вещества, имат семейства и дори се обучават за работа в центъра.
Това, че методите ви са пряко свързани с православната вяра, означава ли, че само вярващи могат да се настанят в центъра?
Не е необходимо да са вярващи. През центъра успешно лечение са преминавали мюсюлмани, протестанти, католици. Тук водим много разговори, преподаваме нашата православна вяра и начин на живот, но никой не е задължен да я приема. Имаме случаи, в които и мюсюлмани, и католици са приемали православната вяра без абсолютно никакъв натиск. Има такива, които 3-4 месеца не желаят да се кръстят. Това не е проблем и продължаваме да работим.
В какво състояние идват при вас тези, които решават да започнат своето лечение?
В насипно състояние. Откакто програмата съществува официално обаче, е задължително желаещите да започнат лечението да преминат през детоксикация, което означава да са чисти, когато се настаняват при нас и да са преминали всички физически абстиненции. Това показва дали имат воля и дали са мотивирани да се лекуват. Понякога обаче финансовите проблеми не позволяват на някои от зависимите да преминат през медицинско заведение, преди да се настанят в центъра. Тогава аз или някой от екипа ги прибираме в дома си, докато преминат абстиненциите.
Защо момчетата и момичетата, които обгрижвате, ви се доверяват?
Може би най-добре ще е да попитате тях, но това, което се старая, е да не ги лъжа.
Само от духовници ли се състои екипът ви или има и професионални терапевти?
Нашият терапевт е Бог. Беше трудно да намерим психолог, който да осъзнава това, но за радост днес работим с човек, съумяващ да съчетае успешно психологията с духовното обгрижване. Освен него имаме и психиатър, четирима отговорници, двама свещеници и един катехизатор. Останалата част от екипа е в администрацията.
Колко души могат да се лекуват в центъра?
Това е едно от слабите места на нашия център. Помещението може да събере 10 души, но в известна степен не е много функционално, що се отнася до това, че има една тоалетна и една баня. Сами разбирате, че за 10 души това представлява голямо неудобство. Освен това лечението включва занимания, като изрисуване на икони. Работилницата се намира в самия апартамент и миризмата на лакове се простира навсякъде, включително в спалното помещение. Липсва ни и достатъчно голямо пространство, където всички да се събираме и да говорим, да обсъждаме, да водим беседи.
Работилницата, в която лекуващите се изрисуват икони
Получавате ли дарения?
Нямаме постоянни дарители, но много хора ни помагат. Преди време една жена, разбрала за центъра от телевизията, дари пари, с които успяхме да направим много важен ремонт в модула за ресоциалзизация (бел. ред. бившето неделното училище).
Как виждате развието на центъра?
На дневен ред стои изграждането на женски център за духовно обгрижване, защото такъв е нужен. Имаме огромно желание да разширим дейността си и в други градове, за което, слава Богу, имаме достатъчно обучени кадри, но всичко е въпрос на финанси, не само на екип. Областна управа Варна ни помага много, тъй като не плащаме наем за предоставеното ни от нея помещение, а Община Варна финансира част от дейността ни. Нямаме обаче траен партньор в лицето на други държавни институции.
Какво искате да кажете на хората, които четат Div.bg?
Да знаят, че има и добри новини, както и добри хора, които да ги отразяват.
ДИВ БЛИЦ:
Давам: Любов
Искам: Любов
Взимам" Вечност
