Орлин Милчев - Атила или когато хип-хопът срещне киното 0 2

Хора като Орлин Милчев сякаш от самосебе си отново възраждат в мен чувството, че България не е напълно обречена. Дори напротив. Разговорът ми с Орлин, по-известен в хип-хоп средите с прозвището си Атила, продължава около половин час, но след него се чувствам зареден и някак изпълнен с надежда. Надежда, че в нашата държава има повече млади хора като него, които искат да останат, да работят за промяната и най-вече - да го правят със сърцето си.

Атила е вече утвърдено име на българската хип-хоп сцена, като същевременно учи и кинорежисура в НАТФИЗ. От разговора ни става ясно, че Орлин няма намерение да оставя микрофона за сметка на камерата, като напротив - вече дори е започнал да създава своеобразна симбиоза между двете изкуства.

Последният сингъл на Атила - "Гост" се появи в публичното пространство преди само няколко седмици. За нас е удоволствие да ви го представим и в Div.bg.

- Да започнем така – кой е Орлин Милчев – Атила?

- Аз съм един човек, който иска да изрази позицията си. Човек, който има някакви безпокойства и тревоги, а най-добрият начин да се успокоя е да ги изразя чрез музика или кино. За момента много повече чрез музиката, защото вече 13 години се занимавам с хип-хоп, но лека-полека започвам да вмъквам и в киното това, което ме безпокои, и да говоря за проблемите, които виждам. Проблемите са социални, чисто емоционални вътрешни тревоги. Мога само да се надявам, че има хора, които слушайки и гледайки, ще намерят, че и те се тревожат от същите неща, от които и аз.

- Спомена думата "социално", което светкавично ме насочва към последния ти сингъл - "Гост". Разкажи ни нещо повече за концепцията на песента.

- "Гост" е една идея, която имам отдавна – чрез историята на едно българско семейство да представим метафора за държавата ни. Семейството в "Гост" е съставено от баща и двама синове, които представляват три пласта в нашата държава. Бащата символизира старото, пост-социалистическо поколение, което е влязло с мечти в новата система, а тя лека-полека ги е ограбила. Малкият син представлява 16-17-годишните в момента, които почти до един са абсолютни песимисти за бъдещето на държавата ни и искат да заминат. Те са поколението, блъснато от амфетамините, екстазито и всичко останало, което в момента е толкова популярно по нощните клубове. Големият син е поколението около моя набор – 28-годишен, който вярва, че единственото нещо, което може да спаси държавата и семейството му, и да не бъде гост в собствения си дом, е силната ръка. Идеята е, че тези хора са гости в собствения си дом, а домът е държавата. Гости сме, защото някой друг взима решенията, а ние сме просто наематели, които нямат отговорност за това, което се случва.

- Можем ли да кажем, че "Гост" е нещо като фрагмент от това зараждащо се гражданско общество, чиято енергия на няколко пъти усетихме през последните години? Вярваш ли, че хората имат инструмент, с който да контролират съдбата си?

- Абсолютно. Все повече и повече хора си дават сметка, че случващото се си зависи от тях. Ти сам взимаш решенията за живота си и това става единствено ако поемеш отговорност за действията си. Мнозина не са наясно, че един от най-големите проблеми в нашето общество е мързелът. Хората абсолютно са се деформирали и са се отказали от амбициите си да постигнат нещо. Другият проблем е, че хората в България се алкохолизират масово. Млади и стари се алкохолизират и никой не говори за това. Друг проблем е липсата на смелост. Всеки си казва, че "това няма да стане", че "всичко е против нас". Няма смелост, а има мързел и оправдания.

- Нихилизъм? Младите хора масово казват, че не виждат смисъл да гласуват....

- Проблемът е, че повечето будни млади хора в един момент си казват, че няма смисъл да се хабят тук. И че ако имат талант в дадена сфера, той ще бъде по-добре приет навън.

- Какъв тогава е пътят, различен от Терминал 1 и Терминал 2?

- Смелост, отговорност и много, много блъскане на главата в стената. Но печалбата от това може да бъде изключително голяма. Всеки да може да изгради бизнес и да създаде семейство на едно място, където всички твои близки хора са около теб. Това е много ценно – да имаш гръб и опора, да имаш корен. Аз не съм против това човек да има бизнес, който му позволява да пътува. Това е отлична концепция, но в крайна сметка трябва да останеш българин. Базата ти да е тук. Не можеш да излезеш, а след пет години да се върнеш французин и да говориш с акцент. Не смятам, че това е краен национализъм, а по-скоро родолюбие. Национализмът говори за отричане на всякакво западно влияние, а аз съм против това. Аз обожавам както западни, така и източни култури. Много хора, които излизат навън, забравят нещо много важно – ако ти не можеш да се оправиш тук, няма да можеш да се оправиш и в чужбина. Там ще те смачкат.

- Може би задавам риторичен въпрос, но все пак ще те питам. Ти ще останеш ли в България?

- Аз вече съм останал в България. Това, което аз виждам като бъдеще, е начин на работа с Европа, САЩ, Азия – с една база, която да е българска. Мисля, че човек, който се занимава с изкуство, спокойно може да работи с целия свят. Не е нужно той да бъде американец, французин или китаец. Може да бъде българин, който е останал тук, но работи с целия свят – пътува, вижда как се действа навън и го прилага тук. Защо мислиш, че толкова много инвеститори идват в България? Тук има пазар, който започва да се отваря за ново мислене.

- Да се върнем отново към музиката. Атила е легендарен пълководец на хуните. Ако приемем, че микрофонът е твоят меч, накъде искаш да води хип-хопът ти?

- Към въпроси. Искам да бъдат задавани въпроси, на които всеки да си намери отговори. В музиката си аз не давам отговори – аз задавам въпроси. Преди години стартирах най-вече с батъл хип-хоп, но лека-полека преминах към повече разказване на истории и повече изразяване на емоции. Заложих на по-комплексни неща, защото не може човек да прави едно и също постоянно.

- Ти как виждаш изобщо състоянието на хип-хоп музиката? Има ли място за МС-та, които не правят мейнстрийм и не ги въртят постоянно по телевизиите?

- Мисля, че специално за България това са едни от най-добрите години за хип-хопа. В момента все повече и повече това, което е сложно и комплексно, излиза наяве. Вече се прави много по-стойностна лирика и има много по-завъртяни послания. Бийтовете са по-сложни, а продукцията – в повече. Еволюцията спрямо отминали години е много голяма. Преди българският рап бе едно дете, а вече е тийнейджър. След около още 5-6 години ще стане и един млад човек, който вече си е стъпил сериозно на краката. За всичко това много помага и интернет. Вече не се разчита дотолкова на студия, нито пък се очаква от теб да плащаш на музикалните телевизии, за да ти въртят парчето. Всичко вече опира до концепция, талант и умение. Ако нещо е добро, то ще стигне до хората.

- В музиката на Атила има и много философия. Теб лично какво те вдъхновява? Вече спомена за източните култури и учения...

- Да – истина е, че харесвам много всичко, което се е случвало преди години на изток. Още преди хилядолетия там се ражда мъдрост, която звучи и до днес. А какво ме вдъхновява? Абсолютно прости, банални неща, които виждам около мен. Неща, които мечтая да видя и такива, които съм видял, а не съм искал да видя. Много хора, които познавам и виждам как са се развили в положителна или негативна насока. Вдъхновяват ме книгите и миналото. Абсолютно всичко. Понякога можеш да прочетеш един ред от дадена поема или книга, а този ред да събере в едно целия ти житейски опит.

- Назови ми трима души, които те вдъхновяват?

- Сестра ми, Chuck D от Public Enemy и Вернер Херцог.

- Учиш кинорежисура. Какво искаш да заснема камерата ти? Какви послания искаш да уловиш и предадеш?

- Най-просто казано – интересуват ме човешки истории. Харесвам блокбъстър кино и скъпи, ефектни неща, но за мен това е чисто забавление. Това не ме занимава като човек, който иска да посвети години в подготовка на проект. Прости човешки истории, които могат да дадат нещо на зрителя. На пръв поглед се интересувам от "евтини" филми, но сложни за реализация. Много хора забравят, че най-трудното в киното е да изглежда истинско.

- Смяташ ли в бъдеще да съчетаваш музиката и киното?

- Ако се замислиш, това вече се случва в клиповете. Един клип като "Гост" е идеален пример за съчетаване на музика и кино. Реално клипът е като късометражен филм, а изпълнителят почти не присъства вътре. Имаш сюжетни линии, които се преплитат и стигат до нещо. Присъства и музиката, която е вдъхновила цялото това нещо и разказва мислите на героите. Това вече е някакъв "брак" между музика и кино.

- Какъв е следващият проект на Атила?

- Подготвяме съвместен албум с пловдивския бийтмейкър Worst, който в момента живее в Норвегия. Надявам се албумът да излезе до края на тази година или началото на следващата. "Гост" е първият сингъл от него. Ще има истории, както и по-персонални неща. Но мисля, че като цяло "Гост" обобщава звученето на албума.