Неща, които всеки прави, но не си признава 0

Спокойно, не всички тези неща са срамни или гадни, само някои от тях. Други са си съвсем нормални, но не си признаваме за тях, защото винаги трябва да се оправдаваме пред останалите, макар че и те ги правят, и също не си признават.

Искаме да вместим осем часа сън, които са ни необходими на денонощие, в три. Е, няма как да стане. И после - лошо ми е.

Когато си пускаме да гледаме анимационни филмчета след някой страшен филм, за да не сънуваме кошмари. Но пак имаме такива.

Когато седим на стола във фризьорския салон с мокра за подстригване коса и се чудим дали винаги сме били толкова грозни.

Паникьосваме се дали сме си прибрали рестото.

Казваме, че сме съгласни, когато приятелите ни ни включват в плановете си, макар да знаем, че по това време ще спим или ще правим нещо друго.

Зарязваме някои неща, с които трябва да се справим и просто казваме "Ма*ната му!".

Не знаем кой ден сме.

Ядем нощем.

Смеем се, без да сме чули и да имаме представа какво е казал човекът срещу нас.

Взимаме нещата много навътре. Приятел ни праща sms, че е пред къщи, излизаме, а него го няма. Драма.

Захлупваме чинията. Когато храната е гадна, но не искаме да обидим човека, който я е приготвил, просто захлупваме чинията (ако е картонена) в коша за боклук.

Чукаме на дърво. Гледаме другите да не ни видят, но когато става дума за нещо гадно, тайно чукаме на дърво и си пожелаваме да не ни се случи.

Мислим прекалено много. И накрая нищо не правим.

Колебаем се и съжаляваме за свои решения, постъпки и покупки.

Правим тази физиономия, когато уж познаваме някого, но се чудим дали да го поздравим.

Изпращаме много експресивни емотикони, а изражението ни остава каменно.