Необикновен, талантлив и извън клишетата - запознайте се с Жлъч

Поговорихме си с едно от откритията на българския хип-хоп

   
 
Необикновен, талантлив и извън клишетата - запознайте се с Жлъч

Уговарям си среща с Жлъч пред Народния театър и нямам търпение да се запознаем. Причини за това не липсват. С времето той се превърна в едно от любимите ми имена на българската хип-хоп сцена, а и не само на мен.

Жлъч е интелигентен, духовит и най-вече интригуващ. Един от онези хора, с които имаш желание да си размениш някоя друга дума, просто защото знаеш, че ще чуеш нещо интересно. В съвместния ни разговор Жлъч е също толкова далеч от клишетата и скучноватото говорене, колкото е и в музиката си. А който го е слушал, знае отлично, че текстовете му въздействат силно. Независимо дали ще станете фен, или не, нито един трак на Жлъч няма да ви остави равнодушен.

Преди няколко месеца Жлъч издаде дебютния си албум "YДАР" в колаборация с бийтмейкъра Гена, като използваме случая, за да се видим на по бира и да разменим няколко приказки.

Албумът на Жлъч и Гена "YДАР" можете да преслушате безплатно на този линк в YouTube, както и да поръчате на официалната страница на FacingTheSun.

- Да започнем така – кой е Жлъч? Разкажи нещо за теб на читателите ни, които все още не те познават.

- Жлъч е едно момче, което се старае да пише рими и да прави музика, уплътнявайки си времето с това.

- Помниш ли кога и как започна да се занимаваш професионално с хип-хоп?

- Абсолютно. Дори първото ми влизане в студио се случи много преди да стана сериозен слушател, както стана впоследствие. Влязох за първи път в професионално студио, когато бях четвърти или пети клас, можете да си представите какъв текст съм написал тогава (смее се). Когато вече влязох в пубертета, с моите хора започнахме да сядаме на по бира и правихме нещо креативно, за да ни работят главите. Мога да кажа, че 2007 година е началото на това, което правя в момента.

- Изминаха няколко месеца от промоцията на "YДАР". Какво успя да каже Жлъч на хората с дебютния си албум?

- Жлъч успя да каже много неща, но основното, което ме радва, е, че много хора чакаха за подобен албум. Албум, който да е запазил класическото хип-хоп звучене, но и същевременно да не е закостенял или направен по начина, по който вече го е направил някой друг. Това е сериозен проблем – да правиш някакви неща по калъп. Мисля, че хората чакаха някого, който да е по-свободен с думите и на някакво по-различно равнище с римите. А благодарение на Гената (бийтмейкърът на албума, б.а.), албумът се хареса като звучене на хип-хоп ценителите, заради които всъщност правим всичко това.

- А какво запази в торбата за втория албум?

- Със сигурност мога да кажа, че следващият ми проект ще бъде нещо по-музикантско и по-експериментално. Не знам кога ще се случи, защото предпочитам да имам доста време дотогава. Продължавам да работя и по странични проекти. В момента в главата ми се върти как ще направя нещо съвместно с PRIM – може би EP или LP, като планирам да работя и със Sezko, който е абсолютен звяр като бийтмейкър. Има много хора, с които бих записал нещо съвместно и може би известно време ще правя точно това, преди да се заема с втори солов албум.

1516629

- Със сигурност всички хора, които са се докоснали до музиката на Жлъч, са останали впечатлени от бруталния суров реализъм в лириката ти. Какво те вдъхновява, когато посегнеш към белия лист?

- Ако ти кажа, че има нещо конкретно, което да ме вдъхновява, ще излъжа. Може би до голяма степен ме вдъхновяват приятелите ми – хората, с които така или иначе започнах да се занимавам с това и с които всъщност стигнах донякъде. Като хлапета пишехме рими, а като станахме малко по-дърти вече можехме да правим фрийстайл. Събирахме се и се спуквахме от фрий – нещо от рода на 12 часа, само сменяхме батериите на една TDK колонка, която едновременно с това служеше и за калъф на CD-та. Това до голяма степен и ни изгради като МС-та, оттук започва всичко – речник, желанието да експериментираш, желанието да си креативен и да направиш нещо по-различно.

- Забелязал съм, че в музиката ти има и много социално послание, освен всичко друго. Предполагам, че хората и случващото се около нас също ти влияе до голяма степен?

- За мен винаги е било най-важно нещата да звучат естествено. Когато рапирам, все едно говоря. Никога не съм имал желанието да приличам на никого. Може да се каже, че когато съм зад микрофона, изнасям разговорите, които хората си говорят помежду си – за политика, за заобикалящия ги свят, за любов и омраза, дори за футбол и всичко останало.

- Говорейки за лирика, нямаш ли усещането, че в днешно време текстовете сякаш остават малко на заден план? Не се ли губи така есенцията на хип-хопа като цяло...

- В България, може би. Тук от доста малко време имаме хора, които да са по-известни заради съдържанието на текстовете си. Но примерно виж – в Америка не е така. Там нещата много сериозно се отсяват, когато говорим за текстове. Като се замислиш, хип-хопът е вече на 40 години, като беше крайно време и с информационната революция хората да почнат сами да стигат до яките неща. В мейнстрийм-а винаги ще има "catchy" неща – неща с яки и грабващи мелодийки, но в тях никога не е имало и няма да има дълбочина. Те са по-скоро за хора, които биха слушали всичко, което им пуснеш.

1516628

- Кои са най-големите ти вдъхновения, когато говорим за лирика?

- Ако говорим за упражненията по стил, директно казвам MF Doom, Slick Rick и Kool Keith. Те са отговорни за това аз да се изградя стилово. Стигайки до лириките и посланията в тях, тук идват хора като Immortal Technique и K-Rino. А говорейки за техника, по-скоро бих се насочил към Tone Deff, който е абсолютен звяр. Имам си много изпълнители за еталони, които правят невероятни неща.

От тези хора съм взел и мисленето им – как точно ще разцъкаш нещата, които правиш. Искаш или не, в един момент ти започваш да правиш бизнес. За да се занимаваш с музика, този процес трябва някак да се самоиздържа. Може да се каже, че в един момент ставаш малко като дилър – пласираш неща, които хората искат. Тук идва и разликата между мен и хората, които правят неща в много сериозен мащаб. Те по-скоро произвеждат някакъв евтин наркотик, докато аз съм повече по дизайнерската дрога.

- Връщайки се отново към албума, не можем да не споменем и Гена, без чиито бийтове "YДАР" нямаше да бъде възможен като проект. Колко важно е за едно МС да работи с подходящ продуцент зад гърба си?

- Добрият продуцент е половината от проекта. Ако ти пишеш рими и няма кой да ти направи бийтовете – някой, с когото да си паснеш и да има химия между вас, просто не става. Какво ще правиш тогава, ще рецитираш стихотворения ли? Много е важно с кого работиш. Няма такова МС, което да е супер добро и да кажеш, че успехът му се дължи единствено на него. Зад всеки един човек стоят сума ти други хора. При мен и Гена нещата са 50/50, но мен ме подкрепят и всичките останали хора от So Called Crew. Подкрепят ме и кварталните ми изроди от Борово, които дойдоха и ни помогнаха да си построим студиото. Подкрепя ни публиката. Зад това, което ние правим, всъщност стои цяла армия от хора.

1516627

- Споменахме So Called Crew. Как се случват нещата при вас, как се допълвате?

- Когато започна този проект, който впоследствие прерасна и в група, планът далеч не бе това. Тогава си мислех, че само за малко ще вляза в компилацията на Гената. От там нататък обаче се почнаха едни живи изпълнения и всичко останало, с времето си станахме група. По едно време бяхме осем души, което е адски много, но след някои разногласия останахме тези, които сме в момента. Другите пичове продължават да се занимават с музика и си правят нещата. Всичко е точно.

- Наскоро гледахме So Called Crew на живо на Back to the Unity в Mixtape 5. Как се чувстваш, когато си на сцена? Зарежда ли те енергията на хората?

- Ако не знаеш какво правиш, да си на сцена може да е страшно сдухващо. Да си на сцена е малко като да живееш живота си. Ако си даваш сметка, че имаш само един живот за живеене и нямаш много време да правиш простотии, като си на сцена трябва да направиш най-доброто, което можеш в дадения момент, защото имаш сет – и сетът ти свършва. Намерението ми никога не е да излизам на сцена и просто да си рецитирам текстовете. Определено не сме там, където бихме искали да бъдем като сценично поведение или контрол над случващото се, но гледаме да се усъвършенстваме.

- Какво кара Жлъч да изпитва жлъч?

- Като се замисля, вече не изпитвам толкова много жлъч. Дразни ме това, че хората са много горестни, користни и зли без никакъв смисъл. Когато в музиката се усещам избеснял и изсипвам някакви храни наляво-надясно, аз го правя по някаква определена причина. Винаги, винаги има причина. Бесен съм на хората, които не зацепват какво е нужно, за да се оправят нещата и си мислят, че обратния път е супер по-готин. Че той е някак си украсен.

Особено в България хората, които си мислят, че са супер успешни, обикновено са най-прецаканите. Те са хора, на които личният им живот е станал на пух и прах и правят някакви глупости, за да останат в зенита си. Тези хора, които правят глупости, можеха да правят някакви други неща и да ги правят добре. И да има някаква полза от тях. В общия случай идват и минават тенденции, които са празни и не оставят нищо след себе си. Като се замисля – това, което супер много ме дразни, е безкрайно като тема.

   
 
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ