Най-шантавите космически теории 0

Космологията е една от най-странните сфери на съвременната теория. Наред с великите открития, които са променили представата ни за вселената изобщо, се прокрадват и доста шантави теории и концепции. Ето пет от тях.

Еволюиращата вселена

Когато материята е компресирана с изключително голяма сила в центъра на черна дупка, е вероятно тя изведнъж да се отприщи и да образува нова малка вселена. Физичните закони в тази новородена вселена вероятно биха се различавали доста от нашите и биха се формирали на произволен принцип. Това ще доведе до еволюция в космоса или поне така твърди Лии Смолин - астроном от Ватерло, Канада. Според него вселена, в която има много черни дупки, респективно има много "деца", така че в един момент те неизбежно ще започнат да я доминират. Ако наистина вселената е такава каквато предполагаме че е, физичните закони благоприятстват появата на черни дупки, което означава, че космосът непрестанно се е променял и ще продължи да го прави.

Свърхтечното време-пространство

Една от най-новите и смели теории в космологията е че време-пространство е всъщност супертечна материя, която се носи без никакво съпротивление и триене. При непрестанното въртене на вселената тази свръхтечност се завихря в огромни фунии, подобни на водовъртежи. Според учените именно в тези нагнетявания на време-пространство са се зародили галактиките, а дори и вселената, след избухването на огромна звезда, при което звездният прах и супертечността са формирали и черна материя. Според теорията свръхтечното време-пространство е обяснението за появата на всичко.

Малката вселена

Моделът, по който са подредени точките (идващи от лъчението на планетите) на ултравиолетовата космическа карта, предлага една странна зависимост - има прекалено малко големи точици. Едно от обясненията за това е, че вселената е малка – прекалено малка, за да може да отразява толкова голяма лъчение. Ако това е така пространството трябва да се завихря по някакъв начин около самото себе си. Вероятно най-странното предположение е, че вселената всъщност има форма на фуния с един тесен и един много сплескан край, подобно на тромпет. Именно заради тази странна форма, вълните, които идват от големите космически обекти ни изглеждат по-малки, защото пространството, оформено като фуния, ги превръща в елипси, които пътуват с тясната си страна към нас.

Бавната светлина

Учените се питат защо срещуположните краища на вселената изгледат еднакво. Това, което поражда въпросът е, фактът, че обектите, които виждаме в момента, са прекалено далече, за да може светлината им да достигне до нас. Дори и в момента на големия взрив, когато телата са били много по-близо едно до друго, не е има достатъчно време светлината да пътува между тях. Решението на тази загадка е едно – светлината се е движела много по-бързо преди време. Единственото лошо последствие от този факт е, че това поставя под съмнение "Теорията на относителността" на Айнщайн, върху която се крепи цялата астрология.

Вселената е "Матрица"

Ами ако вселената ни не е реална. Философът Ник Бостром твърди, че всички живеем в компютърна симулация. Ако приемем, че някога стане възможно да се конструират виртуални светове, бъдещите цивилизации несъмнено биха го правили. Следователно е напълно възможно да допуснем, че ние сме просто поредната симулации на някоя развита цивилизация. Бостром продължава с това -  допускайки, че вселената е симулация, лесно може да се обяснят всички загадки като черна материя или черни дупки, като просто приемем, че те са бъгове и неизправности в системата.

Източник: Newscientist