Ние обичаме музиката. Черна, рок, пънк, метъл, джаз, класика, дори и поп. Е, на някои стилове се кефим повече, отколкото на други. Така е по простата причина, че някои познаваме повече от други, но това е отделен въпрос.
По принцип хората май много не обичат кавърите. Даже в България това е мръсна дума, но така е по наследство от един жанр, който по-горе не сме споменали. Ние обаче не смятаме, че всички кавъри са лоши. Напротив.
Тези дни помислихме, послушахме, погледахме и взехме, че избрахме пет от най-яките версии на парчета, които ни радват много повече от оригиналите и звучат по-мъжествено.
Ето тук сме много раздвоени, затова оставаме песента и кавъра ѝ на пета позиция. Въпросът е, че ако става дума за гледане на видеото, предпочитаме да я гледаме в изпълнение на Риана, но когато става дума за слушане, повече ни харесва кавърът, направен от Vanilla Sky.
Tова е една от най-лигавите песни в оригинал, макар че Aqua може би са искали да осмеят подобен тип персонаж. Освен това превръщането ѝ в "тотален хит" направо ни смаза, преследвайки ни по басейни, барове и дискотеки през далечната 1997-ма или 98-ма година беше?. Но ска/пънк кавърът на MXPX е сто пъти по-як и свеж, и доста "неупотребяван".
Определено Arcade Fire обраха овациите с това парче. То е издадено във втория им студиен албум "Neon Bible" през 2007 г. През 2010 г. обаче се появи версията на Питър Гейбриъл и направо ни размаза – от кеф.
Оригиналът на парчето в изпълнение на Eurythmics също ни харесва. То си е вечен хит. Но от 1983 г. мина доста време. През 1995 г. Мерилин Менсън може да се каже, че не само съживи песента, но и направи такъв прочит, който звучи доста по-зловещо и смело. Но и оттогава минаха бая години, така че скоро може да очакваме някоя друга звезда да се сети колко хляб има още в това парче.
Не само защото е гениален, не само защото е вече покойник, но обичаме Джони Кеш. И негово творение са едни от най-добрите кавъри на всички времена. Този път обаче няма да заложим на "Personal Jesus” (оригиналното изпълнение е на Depeche Mode), а на друго парче, което стана много по-известно във версията на Кеш, отколкото в изпълнение на Nine Inch Nails. Самият Трент Резнър споделя, че кавърът на Джони Кеш звучи като песен, която Трент би написал през 60-те, а за него това е чудесно. И за нас също.