Изисква се се специален талант, за да се завърши някой разговор по остроумен и шеговит начин. Ние много обичаме шегите и да се смеем, затова решихме да ви споделим тези умотворения, пък дано разсмеят и вас.
- Извинете, колко е часът?
- Мога да Ви кажа само приблизително.
- Добре.
- Няколко в петък.
- Дръжте това куче далеч от мен. Мога да вида как бълхите скачат по краката ми.
- Бък, пази сте, тази жена има бълхи.
Сред гостите на сватбата бяха всички съотборнички от волейболния отбор на булката. Така букетът ѝ летя във въздуха цели два часа.
- Ще се омъжиш ли за мен. Искам да ми кажеш тук и сега.
- Да, бе, а след няколко часа, като изтрезнееш, изобщо няма да си спомняш, че си ме попитал
- Скъпа, кълна ти се, никога не правя така.
Вали вече трети ден без прекъсване. Жена ми изглежда наистина депресирана. Стои и се взира през прозореца. Ако продължава така, ще трябва да я пусна вътре.
Мразя, когато шефът идва и взима нещата в свои ръце. Нищо не прави, само пречи на другите щастливо да бездействат.
Всичките ви дрехи могат да изглеждат много модерни, стига да не ви пука за модата.
- Скъпа, съжалявам за това, което казах. Не знам какво ми стана.
- Добре, скъпи. Не, не докосвай супата си, нека ти направя нова.
Винаги съм мислил, че веднъж да откриеш истинската любов и никой не може да те спре да си близо до обекта на своите желания, но тези пазачи на изложбата на скъпи бижута изглежда не мислят така.
Нямам нищо за носене, толкова малко дрехи имам, че направо преливат от гардероба.
- Мамо, трябва ми нещо за тези ухапвания по мен.
- Изобщо не трябваше да се жениш за нея!
Нищо не те събужда така добре, като това да се опитваш да спреш алармата на телефона, а той да падне и да те удари по носа.
- Никога няма да успееш да си щастлив за сметка на чуждото щастие.
- Не съм ти изял шоколада, човече, казах ти.
Чух списъка с всичките си грешки и ги признавам... за брилянтни.