Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Не съм сигурна, че историите за Питър Пан са любими на децата. Така както се срещаме с мъничко страх и с Оливър Туист, и с Дейвид Копърфийлд, и изпитваме страхопочтително уважение към Пипи, не всяко дете притежава куража да си признае, че не иска да порасне. Приключенията в Neverland са забавни, но и опасни, а често ни е толкова мъчно за "изгубените момчета", които мечтаят да си имат майка, че потреперваме от щастие и удоволствие, защото сме сгушени в уютните завивки на дома. Някой друг лети в нощното небе над притихналия град – и тайно му завиждаме, защото хем се боим от неизвестното, хем ни се иска да сме там, горе, поели курс "втората звезда в дясно – и напред до сутринта..."
Едно ще му призная на Джо Райт – той не се страхува! Шестият му филм е повече от нестандартен (както между впрочем и останалите му творби) – приказка, разказана с помощта на пъстроцветни, фантасмагорични екшън-сцени; един сюжет с част от героите на Джеймс Матю Бари, роден в свят уж познат, но не съвсем... Всъщност Джо Райт е направил филма за себе си – винаги е искал да се чувства свободен и избира да разкаже тази история през погледа на момчето, което той самият някога е бил. Филмът не е за най-малките, защото Черната брада си е доста страховит, но не е и за поотрасналите, които очакват с нетърпение следващото Marvel-приключение. Хубавото е, че в случая Warner Bros. са дали разрешение на режисьора и екипа му да се вихрят на воля с надеждата, че ще се окажат конкурентно способни на другите големи студия – но уви, равносметката на щатска територия не е вдъхновяваща и нещата в глобален мащаб няма да са по-различни.
"Пан" е старомоден приключенски филм – като историите, които помним от детството през 80-те и 90-те години. Не ме разбирайте погрешно – визията и размахът му не отстъпват на нито една блокбастър, създаден за омагьосване на публиката. Сценографски и костюмни решения, пресъздаване на епохи и бленувани приказни локации – всичко е изпипано с изключително внимание, вещина и майсторство, но историята е от "вечните", няма нищо общо с пост-модерните, изсмукани-от-пръсти сюжети. И точно защото днешните деца надали някой ги учи на доблест, храброст, твърдост и постоянство, на тях ще им изглеждат скучни и/или старомодни част от сцените във филма. Защото ще трябва да слушат внимателно (или в нашия случай – да четат повечко), за да разберат същината на разговора между малкото момче и безжалостния пират Черната брада, между изгубените сираци Питър и Хук, между сина и спомена за майка му, съхранен от тайнственото племе на феите...
Цялото ревю на "Пан" ще откриете при нашите приятели от Operation Kino.
