На "Джой" му липсват душа и въображение

08.01.2016, 16:15

Уви

   
 
На "Джой" му липсват душа и въображение

Биографичните филми винаги са имали своето очарование за мен – "Добри момчета" неотклонно присъства във всеки списък с любими филми, който съм правил, откакто бях в средното училище и вярвам, че "Дрога" е последният вдъхновен филм на Джони Деп. Можем да пуснем редица паралели между двата, но в конкретния случай е нужно да споменем само, че забъркват динамична история, художествена измислица с реални факти, плътни и променящи се главни герои, предизвикващи омраза, непонятна любов, гняв и изобщо широка палитра от емоции у зрителя. Те разказват сюжети, които си заслужава да бъдат видени, чути и обсъждани. Същото се отнася и за "Красив ум", например, който е далеч "по-тих" и спокоен, но по нищо не отстъпва на изброените.

Тъкмо в този аспект се състоят проблемите на "Джой".

Средностатистическият човек има нуждата от време на време да се вижда на екран, героизиран, център на повествованието, борещ се за по-добри бъдни дни. Понякога тази борба е съкрушителна. Друг път, какъвто е случаят с "Джой", тя е скучна, бавна, създаваща единствено желание за лениви прозявки.

Отначало филмът ни запознава с младата майка Джой, представяйки я като най-средностатистическата жена, живяла някога. Разпадащата се къща, в която живее, е клиширана алюзия за несъстоятелния живот – майка ѝ помещава стая с телевизор, където потапя аутизма си от един сапунен сериал в друг, баща ѝ притежава фирма за ремонт на автомобили, а пред семейството си се изявява като пародиен образ на Джейк Ла Мота, малката ѝ дъщеря е нормално, здраво дете. Дори бабата, чийто е гласът зад кадър, откриваме в добро състояние на духа, макар непрекъснатият телешки възторг, отправян към внучката, да дразни от самото начало.

В семейството на Джой проблемите са толкова елементарни, че място за съчувствие не остава. Стремежът към надмогване е едва загатнат, а когато надмогването се изразява в (спорно) гениалната идея за по-добър моп, цялата интрига се изплъзва от действието като рехава пиявица от труп.

Диалозите между бившия ѝ съпруг (който живее в мазето, мечтаейки да се превърне в новия Том Уейтс) и бащата, са едни от най-посредствените и невдъхновени думи, разменени на екран тази година.

Цялото ревю за филма "Джой" ще откриете само в Operation Kino.

   
 
ЕТИКЕТИ
ДОБАВИ КОМЕНТАР 
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ