Левиатан - без нито една фалшива нота 0

"Левиатан" бе едно от най-чаканите заглавия на 19-ия София Филм Фест. И чакането си заслужаваше. Независимо дали сте любители на съвременното руско кино или не, съветваме ви да го гледате. Вижте какво е мнението на нашите приятели от Operation Kino за филма на Андрей Звягинцев.

Красива, хладна и сурова е природната картина, с която започва един от най-мощните и обсъждани филми на миналата година, "Левиатан". Тук няма топли цветове – светът свети студено в сиво и синьо. Останките от някакви лошо завършили човешки начинания – изгнили части от лодки лежат като трупове след изгубена битка край брега на Северно море, до изсъхналите кости на син кит. Тук няма поля, покрити с полюшващи се златни класове и овошки, отрупани с плод. Няма пойни птички, игриви сърнички и дружелюбни брезички – тук има чудовища, това е страната на Левиатан(ите).

Под звуците на великолепна-тревожно-хипнотичната музика на Филип Глас, океанските вълни се разбиват и обливат с пяна голите скали в хладно безразличие към хората и техните нужди. Това са първите кадри от филма – от тях може да ви стане едновременно хубаво, лошо и ясно, че тази история няма да свърши добре. Точно сега и на точно това място – няма как. Тази локация е идеална за подгизнал от водка, антиклерикален, мръсен, хладно сив руски хорър. Филм, който да покаже края на една епоха. Така, както друг голям руски режисьор показа в "Товар 200" края на друга мрачна епоха (макар и с 20 години закъснение).

В малкия град Прибрежний, на скалите край залива, в чиито неспокойни води понякога играят морски чудовища, има къща. Там живее Николай с жена си Лилия и 14-годишния Роман, негов син от първата му жена. Николай е автомонтьор, принуден често да ремонтира безплатно старичката "Нива" на подполковник Дегтярьов, шеф на местната пътна полиция, но в по-приятелски отношения с неговия подчинен Поливанов и съпругата му Анжела.

Проблемът на Николай е, че корумпираният кмет на града се кани да му вземе всичко – дома, работилницата, земята – с (по)мощта на цялата държавна машина и със съучастническата благословия на църквата. И то срещу определените от корумпирания съд 639 хиляди рубли (около 13 хил. евро преди 1 година) сума, която не стига дори за малък апартамент в града. На помощ на Николай пристига от Москва неговият другар от казармата Дмитрий Селезньов.

Селезньов е адвокат и като такъв не храни никакви илюзии относно системата; знае, че съдът и прокуратурата нямат нищо общо с правосъдието и справедливостта. Знае и че имотът не може да бъде спасен, но се надява поне да измъкне по-прилична сума. За целта е събрал папка с компрометираща информация, с която да изнудва кмета в собствения му кабинет, под подозрително приятелския поглед на Путин от портрета.

Без повече сюжетни подробности ще допълним, че върху злочестата глава на автомонтьора ще се струпат още цял куп беди. На въпроса му към небето "Защо?" няма да има отговор, освен универсалното обяснение за "неведомите пътища Господни" което пасва навсякъде, където няма какво да се каже. А на финала, в новата църква на мястото на николаевия дом, един архиерей произнася проповед, която ще остане в историята на киното като образец за умело използване на двойния зловещ смисъл, който понякога крият зад себе красиви думи като "правда", "истина", "вяра", "свобода"...

Можете да прочетете цялото ревю на "Левиатан" в Operation Kino.