Браузърът ви не се поддържа повече. Моля, преминете на модерен браузър.
Ако се казвах Марк Уотни, горното изречение щеше да представлява разширената версия на ревюто ми за "Марсианецът" в неподправения кретенски стил на един от най-забележителните чешити в научната фантастика. Обаче за добро или лошо, нито се казвам така, нито стилът ми може да мине за кретенски, нито съм бил изоставян на пустинна планета, за да тренирам чувството си хумор с лист и химикалка, а на всичкото отгоре не знам на какво основание бях набеден и за специалист по Ридли Скот, затова и се налага да се постарая малко повече, да подредя що-годе хаотичната си мисъл и да разкажа в няколко реда защо, аджеба, си заслужава този филм и какво може да очаквате от него.
Още в началото на своята изповед обаче искам да отворя една скоба и да защитя мотивите си да ви представя този по-разширен вариант на моето ревю, което при други обстоятелства може би нямаше да изглежда така поне в първата си половина. Докато се занимавах с нелеката задача да орязвам собствената си логорея и да я привеждам в един по-компактен вид, НАСА в една историческа пресконференция представи за първи път на света вълнуващите доказателства за наличието на вода в течно агрегатно състояние на Марс. Това знаменито откритие отдавна гравитираше в сферата на подозренията, но вече доказано от учените, категорично преобръща представите за древната история на Марс и възможностите, които Червената планета ни предоставя. Не мисля, че има по-подходящ момент, в който НАСА да оповестят новина от такъв калибър, от седмицата, в която Ридли представя пред широката публика своя марсиански епос, и конспиративната ми природа не може да не потръпне доволно от това подозрително щастливо за хитрата лисица Скот съвпадение. Дали оповестяването на новината точно в този момент е взаимен реверанс от страна на Ридли и НАСА или е наистина случайност, най-вероятно ще си остане в сферата на догадките, а и реално няма кой знае какво значение. Затова и изкушението да не съкращавам нищо от ревюто си, точно когато всички погледи са насочени към Марс, е твърде голямо и честно казано, мисля да рискувам на собствена отговорност и да ви представя точно тази "режисьорска версия". Затварям скобата и ви желая приятно четене.
АНОНС
Първо ще потвърдя подозренията на повечето от вас като разкрия, че това е наистина филм, пряко свързан с Марс. Червената планета отдавна пленява въображението на фантасти и кинодейци от всякакъв калибър и ландшафтът ѝ е бил поле за развитието на безброй сюжетни врътки, конспиративни теории и мистериозни герои, както в литературата, така и в киното. Още в края на 19-ти век Хърбърт Уелс поставя началото на манията като описва марсианско нашествие във вечната си класика "Война на световете", която десетилетия по-късно става основа за десетки екранизации на малкия и големия екран, един превъзходен мюзикъл (дело на титана Джеф Уейн), както и купища радио адаптации, сред които гордо се откроява паникьосалата "куцо, кьораво и сакато" версия на Орсън Уелс. Нямам представа дали това е първият опит да бъде представена пред широката публика четвъртата планета, но със сигурност творението на Хърбърт Уелс предизвиква първоначалния масов интерес и до момента си остава едно от най-знаковите произведения в тази насока. Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Райт Бъроуз, Робърт Хайнлайн, Филип Дик, Артър Кларк, Дан Симънс... почти няма уважаващ себе си автор на фантастика, който да не е страдал от марсианската обсесия в даден етап от творчеството си.
Можете да прочетете цялото ревю на "Марсианецът" само в Operation Kino.
