Ако това е "Петата вълна", по-добре да няма шеста 0

Годините, в които си тийнейджър, обикновено минават в непрестанно самосъжаление, че си подложен да живееш живота, който живееш. От скучната реалност (която по Филип Дик е това, което не изчезва, когато спреш да вярваш в него) ескейпизъм тийнейджърите намират в представата за някакъв динамичен фантастичен свят, който сам ще протегне ръка към тях и ще ги измъкне от лепкавото блато на домашните по математика.

Young adult литературата и киното опаковат тази нужда от наситен живот в бестселъри. През последните няколко години (от епидемията "Здрач" насам) YA тематиката се намърда удобно във всички жанрове и в резултат съществуват истории за подрастващи, разказани чрез наративите на фентъзито, трилъра/мистерията, стиймпънка и научната фантастика. Все пак според мен young adult не е отделен жанр – както напр. детективските романи са жанр, а по-скоро разпространителска политика, която използва всички други жанрове за фон, за да генерира големи по брой и сходни по съдържание истории.

"Петата вълна" в сценарно отношение е тавтология, съществуваща с графоманската лекота на тези, които без угризения пишат ли пишат, въпреки че нямат нищо оригинално за казване. Без един или два свежи момента – различими, ако си поставиш за цел да ги търсиш, филмът не блести с риск или новаторство. Голяма болка ми е като отида на кино да нямам какво специално да кажа за операторското майсторство; този тип продукции се правят сякаш с цел камерата да е напълно бездушна и неприсъстваща.

Сюжетът на филма, без да посявам спойлери, е следният: Един ден в небето над Охайо надвисва заплашителен космически кораб. Населяван е от извънземни, наречени "Другите" (добро боравене с богатството на английския език), свръх-развита и интелигентна цивилизация, която си е поставила за цел тоталното изтребление на човечеството. Извънземните хитро са преценили да осъществят апокалипсиса на етапи, наречени вълни. При първата вълна използват електромагнитно оръжие, за да спрат електричеството и комуникациите по цял свят. При втората вълна предизвикват силни земетресения, които пък прерастват в унищожителни цунамита. Третата вълна представлява вирус, който птиците разнасят – при тази вълна загива 96% от човечеството. При четвъртата вълна извънземните се вселяват в тела-приемници на хора и стават практически неразпознаваеми с просто око. Тогава е ясно, че конфликтът между хора и извънземни е неизбежен и идва Петата вълна, най-страшната, концептуалното ядро на филма. На фона на тази всеобща катастрофа Каси (главната ни 17-годишна героиня) трябва да спаси себе си и малкото си братче, както и да разбере какво, по дяволите, се случва. Естествено, част от сюжета е и Евън, който докато не учи Каси как да се отбранява, цепи дърва гол.

Бойната тактика на извънземните във филма ми харесва – поетапно обезоръжаване на противника, докато е напълно отслабен и няма друг избор, освен да се гърчи и да умре. Намирам подобна катастрофална поредица, измислена от автора на "Петата вълна" Рик Янси, за наистина добра. Със сигурност не е напълно оригинална, но излиза от утъпкания апокалипсис път, в който главните злодеи са метеорити, изгасващи слънца и т.н. Всеки и всичко може да бъде враг тук – извънземните очевидно имат уменията да контролират енергията на планетата (а може би в цялата Слънчева система?), както си пожелаят. Още повече – неразпознаваеми са. Невидимото зло, което притежава всякакви форми...

Цялото ревю на "Петата вълна" ще откриете само в Operation Kino.