"Часът на героите": Клишетата са клишета, защото работят 0

"Часът на героите" на Крейг Гилеспи ("Lars and the Real Girl") събира в едно вдъхновена от реални събития героична драма, катастрофа, изправяща човек срещу природните стихии и собствените му физически и психически предели, и не на последно място филм на Disney в класическите "cheesy" традиции на студиото. Всеки един от елементите, поставящи го в съответната категория, не надхвърля познатите ни до болка клишета, но в същото време филмът се възползва максимално от положителните им и работещи страни – в по-голямата си част успява да бъде що-годе адекватен и гледаем.

Създаден по романа на Майкъл Дж. Тогиас и Кейси Шърман, "Часът на героите" разказва истинската история на една от най-опасните и дръзки спасителни мисии в историята на американската брегова охрана. През 1952 година, бреговете на Нова Англия са ударени от невиждано силна буря, която буквално разполовява петролния танкер "Пендълтън" и над 30 моряци на борда му са изправени пред сигурна смърт. Въпреки огромния риск за собствения им живот, четирима мъже от бреговата охрана излизат в изключително тежки климатични условия в опит да спасят екипажа, който от своя страна прави всичко възможно да задържи разцепения кораб максимално дълго на повърхността.

"Часът на героите" е вторият Disney филм на Гилеспи след "Million Dollar Arm" и както може да се очаква, той вече е овладял характерната за студиото патетика – приказките за чест и дълг, както и евтините сантименти и красивата цялостна визия са налице (макар и не в най-ефективната им форма). Но предвид това, че най-известното му произведение е камерният независим хит "Lars and the Real Girl", може да се очаква още, че той ще бъде далеч по-уверен в изграждането на пълнокръвни образи, отколкото (и нямам предвид само в чисто техническо отношение) в пресъздаването на бурята и разцепването и потъването на танкера. Де факто е точно обратното.

Определено един от най-слабите елементи в "Часът на героите" са драматургията и самите герои. Дори основният протагонист, предводителят на самоубийствената спасителна мисия Бърни Уебър (Крис Пайн), на когото е обърнато най-голямо внимание – Гилеспи и сценаристите Скот Силвър, Пол Тамази и Ерик Джонсън взимат принципно доброто решение да му отделят достатъчно време в началото на филма, преди да ни "хвърлят в дълбокото" – в крайна сметка "дрънчи на кухо", тъй като е нарисуван само и единствено в положителни "героични" краски и му липсва каквато и да е комплексност.

Цялото ревю за "Часът на героите" можете да прочетете в Operation Kino.