"Стая" е великолепен филм 0

Гледах "Стая" на Лени Ейбрахамсън (който е част от програмата на течащия в момента София Филм Фест) малко след като прочетох първия разказ от книгата "Итанесиес" на Сигизмунд Кржижановски (смело определян като руския Кафка). Кой би предположил, че между двете произведения ще се опъне толкова силна тематична нишка. В разказа стаята на героя е описана като кибритена кутийка, в която той се разхожда с една крачка напред и една назад (по диагонал!). Един ден на вратата почуква търговец, който предлага "квадратурин" – вълшебна смес, която увеличава пространството, раздалечавайки стените. След като героят по невнимание изсипва съдържанието на шишето, кошмарът, така да се каже, придобива нови размери. Тихият ужас на рязко увеличеното пространство се прокрадва и във филма на Ейбрахамсън.

"Стая" е създаден по едноименния роман на Ема Донахю и разказва за Джой (Бри Ларсън) и сина ѝ Джак (Джейкъб Тремблей), които живеят като пленници, заключени в стая с размери 3×3 метра. Джой е била отвлечена на 17, а две години по-късно ражда сина си, който в началото на филма празнува петгодишния си рожден ден (с импровизирана торта без свещи).

Първият половин час на "Стая" е тежък и показва живота на двамата, ежедневните ритуали, като сутрешното поздравяване на предмети, гимнастиката в ограниченото пространство, готвенето на еднотипна и оскъдна храна и гледането на телевизия. Тежко е, защото освен потискащата атмосфера, постигната в интересен контраст със смеха и любовта между двамата, все още не познаваме достатъчно героите, а сме принудени да прекараме с тях време в тъмната и мръсна стая, ставайки свидетели на (меко казано) неприятни сцени. Обяснявам всичко това, защото хора, които отписват бързо филми, биха спрели "Стая" още в началото. Съветвам ви да продължите (не и с ревюто, ако не сте гледали филма, защото текстът съдържа дребни спойлери).

Прочетете цялото ревю на "Стая" само в Operation Kino.