"Разрушение": Личен и малък филм, като потупване по рамото 0

Има добри филми, има и слаби, а има и филми, за които не те интересува колко висока е художествената им стойност. Просто защото са те спечелили по някакъв начин. Свалил си гарда за тяхната сантименталност и дори драматургичните компромиси не успяват да развалят магията. Много харесах "Разрушение", макар дълбоко в себе си да осъзнавам, че нито е голямо кино, нито ще остане задълго в съзнанието ми. И все пак... защо ми се струва като удар под кръста да говоря за слабостите му.

Дейвис (Джейк Джиленхол) току-що е изгубил съпругата си в катастрофа. На него като по чудо му няма нищо. В болницата автомат за закуски блокира и отказва да изпълни поръчката му. Така започва манията. Да поправя, да разглобява всяко нефункциониращо нещо на съставните му части, докато не разбере как то функционира. Жертвите са скърцаща врата в тоалетната на офиса, хладилникът му, лампата у тъста. Дейвис развива и друга обсесия – да изпраща писма до фирмата производител, чиято машина го е лишила от пакетче M&M’s. Писмата не са просто недоволство, те са изповед. Като най-голямото признание е, че всъщност жена му не му липсва така, както би трябвало.

Личните му истории стигат до Керън Морено (Наоми Уотс), която пуши марихуана и търси начин да не изгуби близостта на 12-годишния си син, който слуша Дейвид Боуи, облича се като момиче, пуши, пие и показва на Дейвис нагледен пример (с пиратка и две играчки) за неадекватната намеса на Америка в Ирак. Между тримата се заражда красиво приятелство. Всеки е счупен по свой си начин и има нужда от приемане и разбиране.

Цялото ревю на Разрушение ще откриете в Operation Kino.