"Пурпурният връх" е същинско жанрово пиршество 0

След коварна машинация младата, наивна и идилично настроена американка Едит Къшинг, дъщеря на наскоро починал при неизяснени обстоятелства щатски индустриалец, се озовава във внушително, но линеещо британско имение, като съпруга на неговия собственик – елегантният, но загадъчен английски аристократ Томас Шарп. Мнимата идилия е допълнително замърсена от враждебната Люсил Шарп – сестрата на благородника, която се държи неприкрито агресивно към чужденката. Интензитетът на интригата и напрежението нарастват, докато братът и сестрата методично се опитват да изцедят и последния цент от наследството на Едит. Под савана на скръбната меланхолия и отровните чаени изпарения, сред рояк от нощни пеперуди и виещи макабрени видения, новодошлата започва да разкрива ужасяващата истина за своите домакини...

Въпреки че рекламната кампания на "Пурпурният връх" се опита да го продаде като напрегнат хорър със зловещи привидения, в действителност Гийермо дел Торо е снел плавен и бавно напластяващ се готически романс, неприкрито изграден в традициите на викторианската литература, но и с неизбежни примеси от по-модерни автори като Шарлот Бронте и Шърли Джаксън. Разбира се, няма как да се отрече или пренебрегне употребата на класическите елементи от филмите на ужаса, опитващи се (къде успешно, къде не толкова) да шокират публиката през втората половина от времетраенето, но и тогава те някак остават в периферията на художествения фокус.

Влиянието на киното също е фактор – дел Торо винаги е демонстрирал богатата си филмова култура, внедрена в портфолиото му по изключително фин, парадоксално авторски маниер; докато гледаме "Пурпурният връх", виждаме отражението на "Ребека" на Алфред Хичкок и на "Сиянието" на Станли Кубрик, на британеца Терънс Фишър от еталонния каталог на "Hammer Films", на италианската екранна готика (най-вече "Danza Macabra" на Антонио Маргерити и Серджо Корбуци), на Роджър Корман и няколкото му екранизации по Едгар Алън По от 60-те години на миналия век, в които участие взима величественият Винсънт Прайс... Из всички тези (целулоидни) параграфи "Пурпурният връх" яростно крещи кино и литература, а чрез няколко гъсти пръски кръв нашепва и алюзии с театъра (на) Grand-Guignol. Споменатият вече По присъства и с фабулния мотив, че имението потъва заради глинестата си почва, което няма как да не ни подсети за пагубната съдба на Родерик Ашър от разказа "Крушението на Ашъровия дом". С риск за крайна наглост: препратките като че ли стигат чак до мъгливия "Silent Hill"... Накратко: "Пурпурният връх" е същинско жанрово пиршество – амалгама от неща, които ни плашат, очароват и вдъхновяват, неща, които познаваме добре, конструирани по типичния за дел Торо начин.

Можете да прочетете цялото ревю на "Пурпурният връх" само в Operation Kino.