"Критична точка" пропада с главоломна скорост 0

Менталната ми имунизация срещу всякакви народо-психологически урочасвания, религиозни философии и попадащи в спектъра на градските легенди предсказания ме спаси от максимата на киноманите, че "какъвто е първият филм за годината, такава ще е цялата година". Не си представям как щях да се чувствам, ако бях от обратната страна, където личната ми критична точка щеше да бъде дефинирана от цитираното поверие. Именно "Критична точка" бе филмът, с който се опитах да излекувам постновогодишния махмурлук, съчетан с недоспиването и лош привкус на студената януарска сутрин.

Не съм и очаквал, че новият "Критична точка" ще бъде нещо повече от недоносен опит за реинкарнация на един от най-добрите екшъни, създавани пред последното десетилетие на миналия век. Идеята за римейк ми действаше като завиване с мокри вестници на зимно течение от момента, в който се спомена, че оттатък Атлантика се подготвя подобен псевдоапокалипсис на индустрията. Цели четири години след анонсирането в мен се прокрадваше нотката на горчивия вкус, че възкресението ще бъде абсолютно ненужно и излишно – точно както е и възкресението като събитие от религията. Дори първоначалното въодушевление, че все пак е възможно да не бъде омазано положението като престоял памперс покрай евентуалното участие на Джерард Бътлър в ролята на Боди не успя да ме държи дълго – вече сме виждали Бътлър като сърфист в сравнително приятния "Chasing Mavericks" и още едно превъплъщение в такава роля щеше да бъде напълно излишно. Бътлър обаче навреме се отказа и на негово място дойде Едгар Рамирес.

Курт Вимер е име, което не се споменава с особено уважение в киносредите – преглеждайки филмографията му, виждам два филма, заради които не бих си позволил да го зачеркна напълно – изгубилият се покрай "Матрицата" постапокалиптичен "Equilibrium" и guilty-pleasure "Law Abiding Citizen". Всичко останало е толкова meh, включително и римейка на класиката Total Recall, че се чудя защо този иначе симпатичен човечец не се остави по течението на слабохарактерните си филми, отколкото залагайки на вече утвърдени заглавия, които да рибуутне и да се възползва от носталгията на вече порасналите зрители. За капак на тоалетната чиния, пълна с екскременти, е поставено лицето Ериксън Кор, който носи гордата длъжност "director", сиреч режисьор.

Лошо, Вимер, много лошо.

Още по-лошото е, че на кастинга за главните роли е направен опит да се намери актьор, който да бъде по-голямо дърво от Киану Рийвс. Това вече е постижение – в ролята на агента Джони Юта влиза познатият най-вече от сапунени опери Люк Брейси. Дългокосият блондин обаче е взел присърце ролята си и не само имитира визуално Киану, но и копира сцените му с изключителна точност, което е напълно достойно за презрение. Едва ли може да се приложи по-унизителен опит за актьорска игра – дори съвременното българско кино може да предложи повече в това отношение, по дяволите!

Знаем, че искате да прочетете цялото ревю на "Критична точка". Направете го в Operation Kino.